Монголски нашествия

Монголски нашествия
Разрастване на Монголската империя
Разрастване на Монголската империя
Информация
Период1206 г. – 1405 г.
МястоЕвразия
РезултатМонголците завладяват по-голямата част от Евразия.
Монголски нашествия в Общомедия

Монголските нашествия продължават през целия XIII век, в резултат на което Монголската империя обхваща голяма част от Азия и Източна Европа. Историците поставят монголските нашествия сред най-смъртоносните конфликти в човешката история. В допълнение, те донасят бубонна чума, която се разпространява в по-голямата част от Азия и Европа и причинява Черната смърт.[1][2][3][4]

Монголската империя се формира след поредица от завоевания и нашествия на Чингис хан в цяла Централна и Западна Азия и се простира от Японско море до Източна Европа. За разлика от по-късните империи като Британската, която може да бъде определена като „морска империя“, Монголската империя е „империя по суша“, подхранвана от търсенето на пасбища за нейните конници и едър рогат добитък.[5] Това обуславя факта, че повечето от монголските нападения и завоевания протичат през топлите сезони, когато има достатъчно трева за паша на стадата им.

Татарските и монголските нападения срещу руските държави продължават и след започналия около 1260 г. разпад на Монголската империя. В други географски райони териториалните придобивки на монголите продължават: в Китай и през XIV век в рамките на династията Юен, докато тези в Персия са през XV век по време на Тимуридската империя. В Индия завладените територии просъществуват до XIX век като Моголска империя.

Централна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Битката за Валиян

Чингис хан поставя основите на Монголската империя в Централна Азия, като обединява монголските и тюркските племена като меркити, татари и монголци. Уйгурското будистко кралство се предава и се присъединява към империята. След това Чингис хан продължава разширяването на империята като завладява Кара Китай и Хорезъм[6].

Големи площи от ислямска Централна Азия и Североизточен Иран са сериозно обезлюдени, тъй като всеки град или село, оказал съпротива, бива унищожен.[7] Всеки войник е длъжен да екзекутира определен брой души, като броят варира в зависимост от обстоятелствата. Например, при завладяването на Ургенч в днешен Туркменистан, всеки монголски войн в една група, която се състои от две тумени (10 000 единици), трябвало да екзекутира 24 души.[8]

Срещу аланите и куманите, монголите използват тактиката разделяй и владей, като първо карат куманите да развалят съюза си с аланите и след това ги нападат поотделно.[9] Аланите са привлечени в монголските редици в отделен отряд, където има още „новопредали се“ войници, монголи и китайски войници, разположени в района на бившето уйгурско-тюркско царство Кохо (Qocho Kingdom).[10]

По време на атаката над мамелюците в Близкия изток, повечето мамелюци са кипчаки и бойци от Златната орда, които попълват мамелюкските армии и им помагат да се преборят с монголите.[11]

Унгария се превръща в убежище за бягащите кумани, след монголските нашествия.[12]

Разпръснатите кипчаки без своя държава приемат исляма едва след монголското нашествие, за разлика от уседналите в държавата на Караханидите, които приемат различни световни религии.[13]

Монголското завладяване на кипчаките довежда до сливане на монголската управляваща класа с говорещите кипчакски език (наречени татари) в общество, което в крайна сметка абсорбира другите етноси на Кримския полуостров като арменци, италианци, гърци и готи и формира днешните кримски татари.[14]

Западна Азия[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Монголски нашествия в Сирия
Обсадата на Багдад, 1258 г.

Монголите завладяват чрез сила или те се предават доброволно, районите на днешен Иран, Ирак, Сирия, Кавказ и части от Турция, като през 1260 и 1300 г. монголските нападения стигат на юг до Газа, Палестина. Основните битки са обсадата на Багдад (1258), като монголите превземат града, който в продължение на 500 години е център на ислямската власт, и битката при Айн Джалут от 1260 г., когато мюсюлманските кипчакски мамелюци за първи път успяват да спрат настъплението на монголите в южната част на Галилея. Монголският хан Хулагу води със себе си хиляда инженери от Северен Китай по време на нашествието в Близкия Изток, за да извършват взривни работи, да строят обсадни машини и т.н.[15]

Източна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Битка за Йехулинг.

Чингис хан и неговите наследници стартират множество нашествия в Китай, първоначално подчинявайки Западна Ся през 1209 г., след което я унищожават напълно през 1227 г. През 1234 г. побеждават династията Цин (1115 – 1234), а през 1279 г. разбиват династията Сун.

Монголските сили, които нахлуват в южната част на Китай, са далеч по-големи от тези, които изпращат да нахлуят в Близкия изток малко преди това.[16]. През 1253 г. те превръщат кралство Дали във васална държава, след като кралят му Дуан Хинджи преминава на тяхна страна и им помага да завладеят и останалата част на Юннан. Най-големият триумф на Кубилай в Китай е основаването на държавата Юен през 1271 г. Нейните владетели основават първата некитайска династия и създават две армии от победените войници, съответно на Дзин и Сонг.[17] Управлението на династия Юен е свързано със значително влияние на исляма в Юннан. Освен това Юан създават специална администрация за управление на Тибет, който също пада под монголска власт през 1240 г.

Опитите на Кубилай хан да нахлуе в Япония се провалят на два пъти, през 1274 и 1281 г., от силни ветрове (тайфуни „камикадзе“)[18].

Монголите нахлуват в Сахалин между 1264 и 1308 г. По аналогичен начин Корея е принудена да капитулира и се превръща в полуавтономна васална държава и задължително е съюзник на династията Юен в продължение на около 80 години. В крайна сметка, династията Юен е свалена по време на Червения тюрбански бунт от 1368 г. от китайци, които получават независимост и установяват династията Мин.

Югоизточна Азия и Индия[редактиране | редактиране на кода]

Васалната династия Юен води военни кампании срещу Бирма в периода между 1277 и 1287 г., в резултат на което управляващото я Паганско царство е разгромено. Въпреки това, нашествието от 1301 г. е отблъснато от бирманското Мъйнсенг царство.

Монголските нашествия във Виетнам (тогава известен като Дай Вет) и Ява търпят поражение, въпреки че голяма част от Южна Азия се съгласява да им плаща годишен данък, за да се избегнат по-нататъшни кръвопролития.[19][20][21][22][23][24][25]

Между 1221 и 1327 г. монголите на няколко пъти нахлуват в Индийския субконтинент. Те окупират в течение на десетилетия райони от днешен Пакистан и Пенджаб. Въпреки това не успяват да напреднат по-нататък от околоностите на Делхи и са отблъснати от вътрешността на Индия. Векове по-късно почти цяла днешна Индия попада под властта на Моголската империя, чиито владетели – Великите моголи – имат монголски корени от Централна Азия чрез династията на Тимуридите.

Европа[редактиране | редактиране на кода]

Първото нашествие в Полша.
Монголските нашествия водят до строежи на укрепени замъци, като Спиш в днешна Словакия.
 Основни статии: Монголско нашествие в Русия и Монголско нашествие във Волжка България

Монголите нахлуват и унищожават Волжка България и Киевска Рус, преди да нападнат още Полша, Унгария и България и други. В течение на три години (1237 – 1240), монголите разрушават и унищожават всички по-големи градове на Русия, с изключение на Новгород и Псков.[26]

Джовани да Плано Карпини, пратеник на папата при монголския велик хан, пътува из Киев през февруари 1246 г. и пише:

„ Те (монголите) нападнаха Рус, където направиха голяма поразия, унищожавайки градове и крепости и клане на мъже. И те обсадиха Киев, столицата на Рус. След като бяха обсадили града от дълго време, те го взеха и обрекоха жителите на смърт. Когато пътувахме през тази земя, попаднахме на безброй черепи и кости от мъртви мъже, лежащи на около на земята. Киев е бил много голям и гъсто населен град, но сега е намален почти до нищо, защото има оскъдните двеста къщи и жителите се държат в пълно робство.[27] “

Монголските нашествия подлагат населението в Централна Азия и Източна Европа на изселване в никога невиждана преди това степен. Вестта, че монголските орди идват, всява ужас и паника.[28]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Robert Tignor et al. Worlds Together, Worlds Apart A History of the World: From the Beginnings of Humankind to the Present (2nd ed. 2008) ch 11 pp. 472 – 75 and map p 476 – 77
  2. ↑ Vincent Barras and Gilbert Greub. „History of biological warfare and bioterrorism“ in Clinical Microbiology and Infection (2014) 20#6 pp. 497 – 502.
  3. ↑ Andrew G. Robertson, and Laura J. Robertson. „From asps to allegations: biological warfare in history“, Military medicine (1995) 160#8 pp: 369 – 373.
  4. ↑ Rakibul Hasan, „Biological Weapons: covert threats to Global Health Security.“ Asian Journal of Multidisciplinary Studies (2014) 2#9 p 38. online Архив на оригинала от 2014-12-17 в Wayback Machine.
  5. ↑ Invaders. The New Yorker
  6. ↑ Sinor, Denis. 1995. „Western Information on the Kitans and Some Related Questions“. Journal of the American Oriental Society 115 (2). American Oriental Society: 262 – 69. doi:10.2307/604669.
  7. ↑ World Timelines – Western Asia – AD 1250 – 1500 Later Islamic, архив на оригинала от 2 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101202232313/http://worldtimelines.org.uk/world/asia/western/AD1250-1500, посетен на 28 ноември 2016 
  8. ↑ "Central Asian world cities Архив на оригинала от 2012-01-18 в Wayback Machine.", University of Washington.
  9. ↑ SINOR, DENIS. 1999. THE MONGOLS IN THE WEST. Journal of Asian History 33 (1). Harrassowitz Verlag: 1 – 44.
  10. ↑ Morris Rossabi. China Among Equals: The Middle Kingdom and Its Neighbors, 10th-14th Centuries. University of California Press, 1983. ISBN 978-0-520-04562-0. с. 255–.
  11. ↑ Halperin, Charles J.. 2000. The Kipchak Connection: The Ilkhans, the Mamluks and Ayn Jalut. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London 63 (2). Cambridge University Press: 229 – 45.
  12. ↑ Howorth, H. H.. 1870. On the Westerly Drifting of Nomades, from the Fifth to the Nineteenth Century. Part III. The Comans and Petchenegs. The Journal of the Ethnological Society of London (1869 – 1870) 2 (1). [Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Wiley]: 83 – 95.
  13. ↑ Golden, Peter B.. 1998. Religion Among the Q1pčaqs of Medieval Eurasia. Central Asiatic Journal 42 (2). Harrassowitz Verlag: 180 – 237.
  14. ↑ Williams, Brian Glyn. 2001. The Ethnogenesis of the Crimean Tatars. An Historical Reinterpretation. Journal of the Royal Asiatic Society 11 (3). Cambridge University Press: 329 – 48.
  15. ↑ Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Vol. II, L–Z, index. Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-96690-0. с. 510. Посетен на 2011-11-28.
  16. ↑ Smith, Jr. 1998, p. 54.
  17. ↑ Hucker 1985, p.66.
  18. ↑ McClain, James L. Japan: A Modern History. New York, W.W. Norton & Company, 2002. ISBN 0-393-04156-5. р. 778
  19. ↑ Taylor 2013, p. 120.
  20. ↑ Taylor 2013, p. 103.
  21. ↑ ed. Hall 2008, p. 159.
  22. ↑ eds. Dutton & Werner & Whitmore 2013
  23. ↑ Gunn 2011, p. 112.
  24. ↑ Embree & Lewis 1988, p. 190.
  25. ↑ Woodside 1971, p. 8.
  26. ↑ History of Russia, Early Slavs history, Kievan Rus, Mongol invasion, архив на оригинала от 1 февруари 2018, https://web.archive.org/web/20180201064748/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml, посетен на 28 ноември 2016 
  27. ↑ The Destruction of Kiev
  28. ↑ Diana Lary. Chinese Migrations: The Movement of People, Goods, and Ideas over Four Millennia. Rowman & Littlefield, 2012. с. 49.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Монголски нашествия.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mongol invasions and conquests в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Монголски_нашествия&oldid=11977558“.