Михаил Кантакузин Шейтаноглу

Михаил Кантакузин Шейтаноглу (на гръцки: Μιχαήλ Καντακουζηνός) е изключително влиятелен османски магнат и приближен на великия везир Мехмед паша Соколович. Носи османското си име Шейтаноглу (Син на дявола) заради интригите и влиянието, което има в османския двор при управлението на Сюлейман Великолепни и най-вече на Селим II. Обесен на входа на двореца си в Анхиало на 3 март 1578 г. по разпореждане на султан Мурад III*.

Михаил Кантакузин провокира и убеждава избрания с негова помощ вселенски патриарх Йоасаф II през 1561 г. да признае царския титул на братовчед му – Иван Грозни. Друг патриарх и негов съгражданин, издигнат с благословията му – Йеремия II издига в ранг патриаршия – руската православна църква.^[1]

Титул[редактиране | редактиране на кода]

Архонт на Константинопол. Подпечатва кореспонденцията си с двуглав орел. Неговият замисъл и изпълнението за признаването на царския титул на Иван Грозни от Вселенската патриаршия, струват детронирането на патриарх Йоасаф II Константинополски. След обесването му, неговият фаворит и опекун Йеремия II Константинополски успява да удостои с патриаршеско достойнство Руската православна църква, нареждайки я пета в диптиха, където е до днес на мястото на историческата Търновска патриаршия. Повечето изследователи са на мнение, че патриарх Йеремия II е родственик на Шейтаноглу, макар за това да няма преки доказателства.^[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Кантакузин е потомък на рода Кантакузини.^[2] Баща му се казва Димитър Кантакузин, а негов дядо е Димитър I Кантакузин, деспот на Морея. Посредством Ирина Асенина се явява пряк потомък и на българския царски род Асеневци.^[1]

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

Самият Михаил Кантакузин, по-известен като Шейтаноглу, има трима сина и две дъщери. Наследниците на синовете му Андроник и Йоани обсебват властта през целия XVII век на двете дунавски княжества Влашко и Молдова - до поверяването им на фанариотите от 1716 г.^[3][1]

Синът му Йоани сродява фамилията му Кантакузино с друга византийско-генуезка фамилия, прераснала във фанариотска – Росети. Потомци на другия син на Шейтаноглу – Андроник са бъдещия министър-председател на Румъния – Георге Григоре Кантакузино, както съпругата на първия държавен глава на Албания – Вилхелм фон Вид. От руския клон на фамилията Кантакузино, Михаил Михайлович Кантакузин-Сперански се жени за Джулия Грант, внучка на президента на САЩ – Юлисис Грант.

След прутския поход част от рода Кантакузино се изселва в Руската империя, формирайки руския клон на фамилията посредством наследници на внука му и постелник на Влашко – Константин Кантакузино. Наследници на влашкия постелник, и внук на Шейтаноглу, са последните влашки владетели Константин Бранковяну и Стефан Кантакузин, преди фанариотите да бъдат поставени начело на Влахия от 1716 г.

Родословно дърво на фамилията Кантакузино[редактиране | редактиране на кода]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шейтаноглу е пословичен в историята със своето богатство, с което съперничел на османския султан и падишах. Дължал го най-вече на поморийските солници, върху които имал монополно господство за добива и продажбата на сол, защото това му се позволявало от най-близкия негов приятел, съидейник и покровител – Мехмед паша Соколович. За да е далеч от хорските очи и съгледвачите-бостанджии, Шейтаноглу издига свой дворец в Анхиало на стойност 20 000 дуката. Също така търгува с Великото Московско княжество, откъдето внася кожи. Занимава се с промишлен риболов за времето си. Само годишния му доход възлизал на 60 000 дуката, космическа за времето си сума**.^[1]

Богатството му позволява да изгради и въоръжи със свои средства 60 галери след известната битка при Лепанто. Сам фаворизира, издига и сваля вселенски патриарси като Митрофан III Константинополски и Йоасаф II Константинополски. Също така сваля влашкия владетел Петру II Младия. Дворецът му в Анхиало е конфискуван през юли 1576 г., след като Шейтаноглу е обвинен в заговор за детронирането на султан Мурад III. Синът му Андроник Кантакузин обаче успява да спаси голяма част от бащиното си богатство и дори номинира за владетел пред османския двор – Михай Витязул.

С него се среща Стефан Герлах, който бил заблуждаван от Шейтаноглу, че последният има английски корени. ^[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Шейтаноглу се е казвал Димитър, и е внук на морейския деспот Димитър I Кантакузин, т.е. морейският деспот е прадядо на Шейтаноглу. Посредством своя прадядо, Шейтаноглу е сроден и с последната императорска византийска фамилия на Палеолозите. Михаил Кантакузин Шейтаноглу е имал сестра, която живеела в Трикала.^[1]

От втората си съпруга, дъщеря на влашкия владетел Мирчо V Чобан, която не пожелала да го последва в Константинопол, където той живее^[5], Михаил Кантакузин има трима сина – Андроник, Димитър (роден 1566 г.) и Йоани (роден 1570 г.), а от първата си жена с неизвестно име има две дъщери.

Влиянието и интригите на Шейтаноглу в Константинопол били пословични за времето си и заради това със своя оригинален прякор, символизиращ неговата комбинативност, безкомпромистност и хитрост, той останал завинаги в историята***.^[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Бродел, Фернан. The Mediterranean and the Mediterranean World in the Age of Philip II, Volume II. Berkeley and Los Angeles, University of California Press, 1995. ISBN 0-520-20330-5.
• Финли, Джордж. The History of Greece under Othoman and Venetian Domination. Edinburgh and London, William Blackwood and Sons, 1856.
• Иналджик, Халил. An Economic and Social History of the Ottoman Empire. Volume One, 1300 – 1600. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. ISBN 0-521-57456-0.
• Йорга, Николае. Byzance après Byzance. Bucharest, Editions de l'Institut d'études byzantines, 1935. (на френски) Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
• Никол, Доналд. The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study. Washington, DC, Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, 1968.
• Пападеметриу, Том. Render Unto the Sultan: Power, Authority, and the Greek Orthodox Church in the Early Ottoman Centuries. Oxford, Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0-19-871789-8.
• Рънсиман, Стивън. The Great Church in Captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 0-521-31310-4.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

• Случайно или не, точно 300 години по-късно, на датата на обесването на родоначалника на фамилията Кантакузино – е подписан Санстефанския договор;
  • По това време доходите на османската хазна от Влашко и Молдова били съответно – 104 237 дуката и 50 000 дуката годишно.
    • Включително и в изкуството и литературата, приемайки се, че Шейтаноглу е един от прототипите на физическия убиец на Фьодор Павлович Карамазов – Павел Смердяков (заедно с любимия опричник Малюта Скуратов). Тримата „законни“ синове на „стария“ Карамазов, от романа „Братя Карамазови“, носят имената на руски владетели: Митя, Иван и Альоша.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Kantakouzenos Şeytanoğlu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​