Минор

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Минор (на латински: minor – „малък“) е музикален термин, който обозначава звученето на определен акорд или тоналност.^[1]

• Акорд

  Минорният акорд е такъв акорд, при който интервалът между основния и следващия, подреден по възходящ ред на терца, тон e малка терца или три полутона. Например ла и до, фа' и ла-бемол и т.н.

• Тоналност

  Минорна тоналност е тази тоналност, чието основно тоническо тризвучие е минорно. Минорната тоналност носи името на основния тон на акорда на това тризвучие. От основните акорди в минорната тоналност минорни са изградените върху тониката и субдоминантната, а изграденият върху доминантата е мажорен.

  Като музикален звукоред много често се използват разновидностите на минора „хармоничен“ (с повишена на полутон 7 степен от лада) и мелодичен (с повишени 6 и 7 степен на лада).

• Нотация

  При буквените означения на акордите се използват латинските букви Am, Bm, Cm, Dm, Em, Fm, Gm – всички те означават минорен акорд, построен върху съответния тон A = ла, C = до и т.н. В практиката при обозначаването на тоналностите, често вместо минор се използва терминът 'moll – така c moll = до минор, e moll = ми минор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Мажор
• Чуйте: натурален, хармоничен, мелодичен минор