Милкьовци
| Милкьовци | |
  Милкьовци  Милкьовци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 14 души[1] (15 март 2024 г.) 1,3 души/km² |
| Землище | 11,19 km² |
| Надм. височина | 931 m |
| Пощ. код | 2475 |
| Тел. код | 07733 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 48249 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
Милкьовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Милкьовци се намира в планински район (в подножието на планината Копран), на 77 км от София и на 14 км от Трън. През селото минава река Луда Яна, която по-късно се влива в р. Ерма близо до Трънското ждрело. В планините край селото има много залежи на злато и богата растителност. Селото е заобиколено от вековни букови гори и бистри извори.
История[редактиране | редактиране на кода]
В стари документи селото е отбелязвано по следните начини: Милнуфча (Милновци) в 1453 г., Милкюфче, Милкьофче в 1576 г.[2][3][4]; Милкьовци в 1878 г.[5]
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Милкьовче е отбелязано като село в каза Изнебол (Знеполе) с 5 домакинства и 4 бащини.[6]
В църквата в селото работи дебърският зограф Петър Николов.[7]
През 1914 г. в Милкьовци е основана земеделска кооперация. Към 1935 г. тя има 90 членове.[8]
През 1985 г. селото има 61 жители.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Добри Алексиев (р. 1914), български политик, кандидат-член на ЦК на БКП
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.432
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 187.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 186.
| ||||||||