Милан Решетар
| Милан Решетар Milan Rešetar | |
| сръбски филолог | |
 | |
| Роден | 1 февруари 1860 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Загребски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, история |
| Работил в | Виенски университет Загребски университет |
| Милан Решетар в Общомедия | |
Мѝлан Рѐшетар (на сръбски: Милан Решетар/Milan Rešetar) е австроунгарски и после югославски учен – езиковед, литературовед и историк (изследовател на миналото на Дубровнишката република).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва гимназия в родния Дубровник. Следва класическа филология и славистика във Виена и Грац.
Учителства в гимназиите на Копер, Задар и Сплит. Защитава докторантура в Грац (1891). Уредник е на хърватското списание Lista državnih zakona във Виена (1891 – 1894).
После става преподавател в Балканската комисия на Виенската академия. След това е доцент по словенска филология във Виенския университет от 1908 г. (където е сътрудник и ученик на Ватрослав Ягич) и професор в Загребския университет от 1919 до пенсионирането му през 1928 г.
След пенсионирането си живее във Флоренция, където прдължава да се занимава с научни изследвания. Става член на Сръбската кралска академия през 1940 г.
Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]
Основните области на научните му изследвания са в диалектология и акцентологията на южнославянските езици. По югославско време е считан за основател на дисциплината „Югославска диалектология“, която разглежда диалектите в общия сърбохърватския език, съответно „сърбохърватскословенски език“.
В по-ново време научните изследвания на Милан Решетар са подложени на критически анализ предвид историко-политическия контекст на възникването им - Милан Решетар се обявява за „сръбски католик“ от Дубровник, а по-късно и за югославянин по националност[1].
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Die serbokroatischen Kolonien Süditaliens, Wien 1911 (Südslawische Dialektstudien; 5; Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung; 9).
- Elementargrammatik der kroatischen Sprache / Elementargrammatik der serbischen Sprache, Zagreb 1916.
- Dubrovačka numizmatika, 2 Bände, Belgrad 1924/25.
- Der Štokavische Dialekt, Wien 1907 (Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung; 4).
- Antologija dubrovačke lirike, Belgrad 1894.
- Najstarija dubrovačka proza, Belgrad 1952 (Posebna izdanja: Odeljenje Literature i Jezika / Srpska Akademija Nauka; 192).
- Die Čakavština und deren einstige und jetzige Grenzen. In: Archiv für Slavische Philologie 13 (1890).
- Ispravci i dodaci tekstu starijeh pisaca dubrovačkijeh. In Rad JAZU 119 (1894).
- Zadarski i Ranjinin lekcionar, Zagreb 1894 (Djela JAZU 13).
- Die ragusanischen Urkunden des 13.–15. Jahrhunderts. In: Archiv für Slavische Philologie 16–17 (1894–95).
- Sammlung Rešetar. In: Monatsblatt der numismatischen Gesellschaft in Wien 10 (1916).
- Stari dubrovački teatar. In: Narodna starina 1 (1922).
- Nikša Zvijezdić, dubrovački srpski kancelar XV. vijeka. In: Glas – Srpska kraljevska akademija, 169 (1936).
- Najstariji dubrovački govor. In: Godišnjak Srpske kraljevske akademije 50 (1940).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
