Миклош Янчо

Миклош Янчо
Jancsó Miklós
унгарски режисьор, сценарист и продуцент
Роден
Починал
31 януари 2014 г. (92 г.)
ПогребанКерепеши, Будапеща, Унгария

Учил вСегедски университет
Работилрежисьор, сценарист, продуцент, актьор
Режисура
Активност1950 – 2014
Награди„Бела Балаж“ (1966)
„Кошут“ (1973)
Семейство
БащаШандор Янчо
МайкаАнгела Попарада
СъпругаКаталин Вьовешни (1949 – 1958)
Марта Месарош (1958 – 1968)
Жужа Чакани (1981 – 2014)
ДецаМиклош Янчо
Каталин Янчо
Давид Янчо

Уебсайт
Миклош Янчо в Общомедия

Миклош Янчо (на унгарски: Jancsó Miklós) е унгарски филмов режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 септември 1921 г. в град Вац, Унгария. Бащата на Янчо е унгарец, майка му – румънка.[1] Първото му име, Миклош, му е дадено по името на румънския му чичо Николае. От 1916 г. баща му работи като секретар на трансилванския правителствен комисар. След разпадането на монархията баща му е осъден от новото правителство задочно на смърт, така че той се установява със семейството си за постоянно в Унгария.

Завършва цистерцианската гимназия „Св. Ищван“ в Секешфехервар. След завършването на средното си образование се записва в юридическия факултет на университета „Ержебет“ в Печ, но получава дипломата си в Коложвар през 1944 г.

Регистрира се в адвокатската колегия, но не практикува никога. През 1946 г. се премества в Будапеща. През 1950 г. завършва Академията за театър и кино с диплома за филмов режисьор. Не прави дипломен филм, защото не успява да си осигури финансиране.

На 21 декември 1949 г. се жени за Каталин Вьовешни. Имат две деца – Миклош Янчо младши (1952) и Каталин (1955). През 1958 г., след развод с Каталин, той се жени за филмовата режисьорка Марта Месарош и осиновява Золтан, син от предишния ѝ брак. Заедно отглеждат трите си деца, но нямат деца от брака си. В средата на 1960-те се разделят.

През 1959 г. Янчо се запознава с писателя Дюла Хернади, който си сътрудничи с Янчо като сценарист до смъртта му през 2005 г.

През 1968 г. в Будапеща Янчо се запознава с италианската журналистка и сценаристка Джована Галярдо; заедно заминават за Рим, където Янчо работи почти 10 години, като понякога посещава Будапеща. През 1980 г. се разделя с Галярдо и през 1981 г. се жени за редакторката Жужа Чакани; през 1982 г. се ражда синът им Давид.

През цялата си кариера освен игрални филми Янчо снима късометражни и документални филми, а през 1970-те и 1980-те години режисира няколко театрални постановки.

В началото прави късометражни филми. През 1958 г., създава 37-годишен, прави първия си игрален филм, озаглавен „Камбаните заминават за Рим“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Янчо си спечелва международна слава през 1960 г. като представител на унгарската „Нова вълна“ (с колеги като Ищван Сабо и Карол Мак). Основният елемент на неговия кинематографичен стил е плановата последователност, в която той заснема пейзажи, особено пущата. Други характеристики на неговия разпознаваем стил са тълпи от хора, коне и декоративно съблечени жени. Неговите филми се въртят тематично около безсилни хора, чиито опити да се освободят от потисничеството, на което са подложени, чрез революция се провалят. Янчо е убеден комунист, но въз основа на опита си от управляваната от Сталин Унгария, той преследва идеала за филантропичен социализъм.

Най-известните му филми са „Обречените“ (1965), „Звезди на шапките“ (1967), „Тишина и вик“ (1968) и „Червен псалм“ (1972). За последния му е присъдена наградата за най-добър режисьор на фестивала в Кан. Година по-късно той получава наградата Étoile de Cristal във Франция за цялостното си творчество. В Унгария е награден с „Кошут“ през 1973 и 2006 г.

Янчо създава над осемдесет филма. Международният интерес до средата на 70-те години е последван от почти пълна незаинтересованост към по-късните му филми. Работил е няколко пъти с филмовия монтажист Золтан Фаркаш.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Автор на около 40 късометражни и игрални филма:

  • „Камбаните заминават за Рим“1958
  • „Развръзка и завръзка“1963
  • „Такъв аз дойдох“1964
  • „Обречените“1966, със световна известност
  • „Блестящи ветрове“1968
  • „Сироко“1969.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]