Мерна миля

Мерна миля – специално оборудван участък от акваторията на морето (полигон), предназначен за определяне на относителните скорости на кораби (съдове), мощността и разхода на гориво при различни режими на работа на неговата главна енергетична установка (ГЕУ), съответствията на относителните скорости на въртене на движителите (и стъпката на гребния винт – при кораби с винт с регулируема стъпка на въртене) и поправки на лагa^[1].

Основни изисквания към мерната линия са^[1]:

• Дължина на акваторията – от 3 до 10 морски мили;
• Дълбочината на акваторията не трябва да оказва влияние на измерваните скорости на корабите с определено газене или за подводниците при движение на определена дълбочина на потапяне;
• Отсъствие на силни и променливи течения с голяма скорост;
• Защитеност от господстващи ветрове и вълнения.

Мерните линии (в зависимост от оборудването им) са: визуални (автономни), кабелни или радионавигационни^[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Скорост на плавателен съд

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Мерная миля // Военно-морской словарь / Чернавин В. Н. – М.: Воениздат, 1990. – С. 243. – 511 с. – ISBN 5-203-00174-X.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мерная миля“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​