Мартин Чалфи
| Мартин Чалфи Martin Chalfie | |
| американски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Харвардски университет |
| Научна дейност | |
| Област | невробиология |
| Работил в | Колумбийски университет Кеймбриджки университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (2008) Златен медал „Ломоносов“ (2018) |
| Семейство | |
| Съпруга | Тюл Хейзълриг |
| Деца | 1 |
| Мартин Чалфи в Общомедия | |
Мартин Лий Чалфи (на английски: Martin Lee Chalfie) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2008 г. заедно с Осаму Шимомура и Роджър Циен за откриването и разработването на зеления флуоресцентен белтък.[1]
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Чалфи е роден и израства в Чикаго, Илинойс. Баща му е китарист, а майка му държи магазин за дрехи. Баща му по майчина линия имигрира в града от Москва на ранна възраст. Прародителите му по бащина линия са имигранти от Брест-Литовск.[2] Приет е в Харвардския университет през 1965 г., като желае да изучава главно математика.[3] Впоследствие се насочва към биохимията, тъй като тя комбинира интересите му в химията, математиката и биологията.[3] След първи курс прекарва летата си, работейки в лабораторията на Клаус Вебер в Харвард. По това време той се обезсърчава от неуспехите си и решава, че не би трябвало да се занимава с биология.[4] Поради тази причина, той тръгва на курсове по право, театър и руска литература.[3] Освен това той се състезава в отбора по плуване на Харвард и става негов капитан.[5]
След като завършва висшето си образование през 1969 г., той работи на редица временни работи – продава дрехи за семейния бизнес в Чикаго[3] и преподава в Хамден, Кънектикът.[3] През лятото на 1971 г. изследванията му в лаборатория на Йейлския университет водят до първата му публикация. С възродено самочувствие, той се завръща в Харвард, за да продължи обучението си и да получи докторска степен през 1977 г.[3]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Чалфи продължава с постдокторантските си изследвания в лабораторията по молекулярна биология към Кеймбриджкия университет заедно със Сидни Бренър и Джон Сълстън. Тримата публикуват общ труд през 1985 г., който разисква „Невронната верига за чувствителност към допир при Caenorhabditis elegans“.[6] Чалфи напуска лабораторията през 1982 г., за да се присъедини към Колумбийския университет в департамента по биологични науки и продължава да изучава кръглия червей C. elegans.
През 2004 г. е избран за член на Националната академия на науките на САЩ. През 2008 г. е награден с Нобелова награда за химия заедно с Осаму Шимомура и Роджър Циен. През 2018 г. е избран за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.
В хода на кариерата си Чалфи е публикувал над 100 труда, от които поне 25 са цитирани над 100 пъти.[7]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Чалфи е женен за Тюл Хейзълриг, която също работи в Колумбийския университет.[3] Двамата имат дъщеря.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Website of the Nobel Prize committee.
- ↑ Autobiography on Nobelprize.org
- ↑ а б в г д е ж Tinsley Davis in Proceedings of the National Academy of Sciences. Profile of Martin Chalfie // National Academy of Sciences, 2008-01-28.
- ↑ June Q. Wu. Harvard Alumni Win Nobel Prize // Harvard Crimson, 9 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2009-02-16. Посетен на 2020-01-20.
- ↑ Chalfie is named tankers' captain // Harvard Crimson, 21 март 1968.
- ↑ "The Neural Circuit for Touch Sensitivity in C. Elegans"
- ↑ Web of Science // Thomson Reuters. Архивиран от оригинала на 1 юли 2011. Посетен на 11 май 2013.
|
