Мартин Райнер
| Мартин Райнер Martin Reiner | |
 Мартин Райнер, 2017 г. | |
| Роден | 1 август 1964 г. |
|---|---|
| Професия | писател, поет, журналист, преводач |
| Националност |  Чехословакия, Чехия |
| Активен период | 1991 – |
| Жанр | драма, лирика, биография, детска литература, документалистика |
| Известни творби | „Поетът. Роман за Иван Блатни“ |
| Награди | „Магнезия Литера” „Йозеф Шкворецки“ |
| Съпруга | Джитка (? – 1992) (2018 – ) |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | www.martinreiner.cz |
| Мартин Райнер в Общомедия | |
Мартин Райнер (на чешки: Martin Reiner) е чешки журналист, поет и писател, автор на произведения в жанра социална драма, лирика, биография и детска литература, преводач, издател и организатор на културни събития.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Мартин Райнер е роден на 1 август 1964 г. в Бърно, Чехословакия. Прекарва част от детството си в село Яновице над Ухлавоу. Баща му емигрира в САЩ през 1970 г. Заради това през 1975 г. е осиновен и приема името Мартин Плухачек (на втория си баща), което носи в периода от 1975 до 2006 г. (когато си връща раждената фамилия), което го защитава от проблемите с комунистическия режим. Като много проблемно дете е изпратен в специално училище и 1982 г. завършва Военното училище „Ян Жижка“ в Моравска Требова. След това следва в Армейският колеж във Вишков, от който е изключен след три семестъра. През 1984 г. става професионален войник в инженерния батальон Литомержице. Арестуван е за отказ да участва в подготовката за военното учение „Щит 84“ в Дупов и е осъден на осеммесечен затвор, който излежава в Орачов близо до Раковник.[1][2][3][4][5]
След освобождението си от затвора и от армията, в периода 1985 – 1988 г. работи като чиновник в школата по танци Starlet в Бърно. В този период организира няколко дискусионни вечери с писатели в клуба. По това време се жени за първата си съпруга Джитка, която има дъщеря от предишна връзка. Развеждат се през 1992 г.[1][2][5][3][4]
През 1988 г. работи за кратко като продавач в антикварна книжарница, а след това до следващата година работи като доставчик на печатни издания. Преди ноември 1989 г. организира и вечер, посветена на поета Иван Блатни в младежкия клуб, а също така публично представя поетите Иван Верниш и Андрей Станкович.[1][2][5][3][4]
В периода 1989 – 1990 г. работи като ръководител в оперетния ансамбъл на Държавния театър в Бърно. След ноември 1989 г. е съосновател на списание Proglas, в чиято редакция работи до април 1990 г. Впоследствие минава на свободна практика като сътрудничи на телевизионното и радио студио в Бърно и организира различни културни събития. През 1990 г. организира първите представления в Бърно на Йозеф Шкворецки, Здена Саливарова и Павел Тигрид, както и прави поредицата от лекции Школа по поезия. През 1991 г. работи като говорител на Министерството на културата на Чешката република.[1][2][5][3][4]
През октомври 1991 г. става главен редактор на издателство „Народна демокрация-Петров“. То е собственост на Чехословашката народна партия до 1992 г. когато на политическите партии е забранено да правят бизнес. През януари 1993 г. Райнер приватизира издателството и го преименува на Издателство „Петров“. Той работи за по-елитна издателска политика и фокусира издателската дейност главно върху съвременната чешка продукция. Губейки финансовата си поддръжка от партията, в периода 1993 – 1995 г. разчита на получаване на безвъзмездни средства и субсидии. Икономическият просперитет на издателството започва през 1996 г., когато започва да публикува бестселърите на писателя Михал Вивег. Издателството започва да издава и различни поредици като около него се формира кръг от утвърдени писатели и поети – Ирена Душкова, Иржи Кратохвил, Михал Айваз, Иржи Кубена, Андрей Станкович, Ярослав Питински, Роман Анродил, Зено Капрал, Иван Дивиш, Симона Моньова, Зденек Заплетал, Павел Ржезничек, Ярослав Чейка, Павел Шру, както и редица нови автори.[1][2][5][3][4]
В периода 1993 – 1994 г., като драматург, сценарист и режисьор, организира поредица от представяния на поезия „Първото четене“. В периода 1996 – 2000 г. заедно с поета Иржи Кубена организират Срещата на поетите в Битов, а в периода 2001 – 2004 г. Международния фестивал на поезията „Поезия без граници“ в Оломоуц и конкурс за поезия в периода 2003 – 2005 г. В периода 1999 – 2000 г. редовно пише за културното списание Neon, на което е и главен редактор.[1][2][5][3][4]
През 2005 г. закрива издателство „Петров“ и година по-късно основава по-малкото издателство „Druhé město” (Втори град), където продължава да работи с редица писатели отпреди и се фокусира изцяло върху съвременната чешка литература.[1][2][5][3][4]
Първата му книга, стихосбирката „Отчетено ехо“ (Relata refero), е издадена през 1991 г. Получава признание от критиката за стихосбирката си „Decimy” от 1996 г., който през 1998 г. преработва заедно с част от втората си стихосбирка „Миналата година“ (Poslední rok). Следва стихосбирката му „Размразяване“ (Tání chůze) и първата му проза – лирическата новела за състоянието на ума, „Курорт“ (Lázně) от 1998 г. Като поет участва в международни поетични фестивали и конкурси (Гренобъл, Рен, Прага, Будапеща, Дрезден, Сан Франциско, Мадрид, Виена, Единбург).[1][2][5][3][4]
Като поет и издател се интересува от живота и творчеството на чешкия поет Иван Блатни, който емигрира във Великобритания през 1948 г. През 2014 г. е издаден романът му „Поетът. Роман за Иван Блатни“, романизирана биография на поета. Книгата печели най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера“ в категория „Книга на годината“, литературната награда „Йозеф Шкворецки“, както и първо място в популярната анкета на вестник „Лидове новини“ за книга на годината.[1][2][5][3][4]
Жени се за втори път през 2014 г. Има дъщеря - Либуше. От дълго време писателят страда от болестта на Бехтерев.
Мартин Райнер живее със семейството си в Бърно.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Relata refero (1991)[6][1][2][5]
- Poslední rok (1995)
- Decimy (1996; преработка 1998)
- Tání chůze (1998)
- Staré a jiné časy (2002)
- Where is the Urn? (2005)
- Pohled z kavárny v Bath (2007)
- No Through Road (2007)
- In the Land of Cannibals (2008)
- Hubená stehna Twiggy (2010)
- Nové decimy (2015)
- Magické číslo 9 (2020)
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Lázně (1998)[6][1][2][5]
- Lucka, Maceška a já (2009)
- Básník, Román o Ivanu Blatném (2014) – награда „Магнезия Литера“ и награда „Йозеф Шкворецки“
Поетът. Роман за Иван Блатни, изд. „Изида“ (2018), прев. Красимир Проданов
Сборник[редактиране | редактиране на кода]
Детска литература[редактиране | редактиране на кода]
- Tři tatínci a maminka (2010) – с Мартин Вивег и Павел Шрут
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((cs)) Биография и библиография в Slovnik ceske literatury
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((cs)) Биография и библиография в „Чешка литература”
- ↑ а б в г д е ж з и ((cs)) Биография в официалния сайт
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография за Пражкия литературен фестивал
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((cs)) Биография и библиография в Databazeknih
- ↑ а б в ((cs)) Библиография в „Goodreads”
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Мартин Райнер
- Мартин Райнер в
Internet Movie Database - ((cs)) Публикации за Мартин Райнер в iDnes
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martin Reiner в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
