Мария Анна Савойска
| Мария Анна Савойска | |
| императрица на Австрия, кралица на Бохемия, кралица на Унгария | |
 портрет от Антон Айнсле от ок. 1845 г. | |
| Родена | Мария Анна Каролина Пия Савойска 19 септември 1803 г. |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Императорска крипта (Виена) |
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Период | 2 март 1835 – 2 декември 1848 |
| Коронация | 12 септември 1836, Прага |
| Предшественик | Каролина Августа Баварска |
| Наследник | Елизабет Баварска (Сиси) |
| Други титли | принцеса на Савоя |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савоя по рождение Хабсбург-Лотаринги по брак |
| Баща | Виктор Емануил I Савойски |
| Майка | Мария Тереза Австрийска-Есте |
| Братя/сестри | Мария Беатрис Мария Аделаида Карл Емануил Сестра Мария Тереза Мария Кристина |
| Съпруг | Фердинанд I |
| Деца | няма |
| Мария Анна Савойска в Общомедия | |
Мария Анна Каролина Пия Савойска (на италиански: Maria Anna Carolina Pia di Savoia; * 19 септември 1803, Рим, Папска държава; † 4 май 1884, Прага, Австро-Унгария) е италианска принцеса и чрез брака си с Фердинанд I – императрица на Австрия, кралица на Бохемия и апостолическа кралица на Унгария.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Виктор Емануил I Савойски (* 1759, † 1824), крал на Сардиния-Пиемонт, и ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (* 1773, † 1832). Има един брат и пет сестри:
- Мария Беатрис (* 1792, † 1840), херцогиня на Модена и Реджо и ерцхерцогиня на Австрия като съпруга на вуйчо си Франц IV
- Мария Аделаида (* 1794, † 1795)
- Карл Емануил (* 1794, † 1799)
- Сестра (* 1800, † 1801)
- Мария Тереза (* 1803, † 1879), нейна близначка, херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала като съпруга на Карл II Лудвиг
- Мария Кристина (* 1812, † 1836), кралица на Двете Сицилии като съпруга на Фердинанд II.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Начални години и изгнание[редактиране | редактиране на кода]
Мария Анна е родена на 19 септември 1803 г. в Палацо „Колона“ в Рим. Кръстена е със сестра си Мария Тереза от папа Пий VII. Името „Пия“ е добавено към имената на двете момичета в чест на папата. Когато се ражда Мария Анна, Савойците са гости на папата, избягали от Торино, окупиран от войските на Наполеон. През 1802 г. нейният чичо по бащина линия Карл Емануил IV Савойски е принуден да абдикира.
Когато Мария Анна е на една година, семейството отново е принудено да търси убежище и заминава за Сардиния. Савойците живеят в град Каляри осем години до падането на Наполеон.
Мария Анна, заедно със семейството си, прави първото си влизане в Торино през 1814 г. Баща ѝ вече е крал на Сардиния под името „Виктор Емануил I“. През 1820 г. нейната сестра близначка се омъжва за Карл II Лудвиг Бурбон. На следващата година пиемонтските въстаници на революционните движения поискват конституция. Отказвайки да я даде, Виктор Емануил абдикира на 13 март 1821 г. в полза на брат си Карл Феликс Савойски.
Мария Анна, с нейните родители и братя, започва серия от премествания: първо в Ракониджи и след това в Монкалиери, където баща ѝ умира през 1824 г.
Брак[редактиране | редактиране на кода]
През 1830 г. Франц II избира 28-годишната Мария Анна за съпруга на сина си Фердинанд I. На 12 февруари 1831 г. в Торино тя е омъжена за него чрез представител. Пищната сватба се състои във Виена на 27 февруари. Двойката е венчана във Виенската катедрала от кардинала на Оломоуц. Фердинанд е коронясан за крал на Унгария на 28 октомври 1830 г. и като първи син е предопределен да наследи баща си.
През 1832 г. майка ѝ умира и Мария Анна се погрижва да уреди брака на по-малката си сестра Мария Кристина, за която намира достоен за ранга ѝ съпруг в лицето на краля на Двете Сицилии Фердинанд II Бурбон. Нейният син Франц II Бурбон е последният крал на Двете Сицилии.
На 2 март 1835 г. Франц I умира, така че Мария Анна и нейният съпруг стават императори на Австрия. На 2 септември 1836 г. императорите са коронясани за крале на Бохемия в Пражката катедрала. На 6 септември в Миланската катедрала двойката е коронясана за крал и кралица на Ломбардия-Венеция. Фердинанд I по природа не е способен да управлява и управлението на империята се осъществява от министър Клеменс фон Метерних. Неспособността му да се управлява произтича и от нечувствителността да се схванат онези социални промени, които водят до бунтовете от 1848 г. Те избухват и във Виена и Фердинанд и Мария Анна бягат с двора в Инсбрук.
-
Мария Анна със съпруга си -
Коронация на Мария Анна в Прага, 12 септември 1836 г. -
Мария Анна, императрица на Австрия
Във виенския двор[редактиране | редактиране на кода]
В цялата тази суматоха на Мария Анна се гледа с недоверие в двора: тя не може да роди деца на съпруга си и е от италиански произход – свързана с онзи Карл Алберт Савойски, който се бие срещу австрийците. Освен това не е надарена с политическия дух на зълва си София Баварска, майка на четирима синове. Следователно императрицата е в положение, в което не може да упражнява никакво политическо влияние върху съпруга си и не може да му дава съвети. Мария Анна и Фердинанд все пак си остават верни един на друг през целия си живот, но нямат деца.
По време на вълненията на Мартенската революция през 1848 г. Мария Анна, в съгласие с ерцхерцогиня София Баварска, се дистанцира своевременно от системата на Метерних. По-късно обаче тя се застъпва за по-строги действия срещу революцията.
Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]
_in_her_final_years.jpg)
На 12 август 1848 г. семейството на Хабсбургите отново се завръща във Виена, но бунтовете започват отново и те трябва да бягат за втори път, този път в Оломоуц. На 2 декември идва окончателното решение на Фердинанд: да абдикира. След това императорската корона преминава към неговия племенник – 18-годишният Франц Йосиф I, който я държи цели 68 години. Въпреки абдикацията Фердинанд запазва имперския си ранг, а Мария Анна продължава да бъде титулува „императрица Мария Анна“. Двамата се оттеглят от политическата сцена, като прекарват зимите в Прага, а летата – в Райхщат. Двамата остават в Прага до края на живота си и Мария Анна е доста ангажирана с благотворителност.
Фердинанд умира на 29 юни 1875 г., а Мария Анна – на 4 май 1884 г. в Прага на 80-годишна възраст. Погребана е до съпруга си в Императорската крипта във Виена. С нея основният клон на Савоя окончателно измира.
Йозеф Ланер, Йохан Щраус-баща и син посвещават свои произведения на императрицата, най-известната от които е Annen-Polka, чиято премиера е на 24 юли 1852 г. във виенския Пратер. През 1862 г. на нея е кръстена улицата „Марианенгасе“ във Виена. В Грац „Аненщрасе“ носи нейното име.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- (DE) Maria Anna di Savoia (XML), в Österreichisches Biographisches Lexikon
- (DE) Martin Mutschlechner, Ferdinand: Ein „Betriebsunfall“ im Hause Habsburg
- (DE) R. Lorenz: Maria Anna, Kaiserin von Österreich. В: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 6, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1975
- Savoy, на Genealogy Web. Посетено на 19 юли 2023 г.
|
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Anna di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
