Маришки чал

Маришки чал
Маришки чал (вляво) и Близнаците (вдясно), гледка от връх Манчо
Маришки чал (вляво) и Близнаците (вдясно), гледка от връх Манчо
Общи данни
Част отРила
Надм. височина2765 m

Маришкият чал или Маришкият връх е връх, висок 2765 m, който се издига в Източна Рила. Той свързва двете основни била на тази част на Рила – Мусаленското и Ибърското, и е важен орохидрографски възел. Този дял на планината е наречен на негово име Маришки дял.[1] Върхът е бил наричан и Триграничния връх, защото след Берлинския конгрес на него са се събирали границите на Княжество България, Източна Румелия и Османската империя.[2]

Намира се на главното вододелно било на Балканския полуостров, южно от връх Голям Близнак и северно от връх Овчарец (разположени на Мусаленското било), а на североизток негов съсед е връх Манчо от Ибърското било. При Маришкия чал водите на големите рилски реки Искър, Марица и Места се насочват към Черноморския или Беломорския басейн.[2]

Върхът е купенообразен. Билото му и по-голямата част от склоновете му са тревисто-каменисти, само северният склон, спускащ се към Маричиния циркус, е скалист. Източният склон се спуска до циркуса на Ропалишките езера, а западният – до много дълбоката долина на река Бели Искър.[1]

Туристически маршрути[редактиране | редактиране на кода]

През Маришкия чал преминават лятната и зимната пътека между връх Мусала и хижа „Заврачица“, като лятната подсича почти хоризонтално югозападния му склон, а зимната преминава през най-високата му точка. През зимата по склоновете му има повишена лавинна опасност и следването на азимутната маркировка е задължително.[1][2]

Лятната пътека между Мусала и хижа „Грънчар“ прекосява западния склон на върха, а зимният вариант минава почти през най-високата му точка и тръгва на югозапад.[1][2]

От съседните върхове Маришкият чал отстои на приблизително 40 минути от връх Голям Близнак и на 30 минути от Овчарец и Манчо.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. София, 2000. с. 256.
  2. а б в г Радучев, Живко. Рила. Географски речник. София, Наука и изкуство, 1984. с. 165.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]