Марилуизе Флайсер
| Марилуизе Флайсер Marieluise Fleißer | |
 | |
| Родена | 23 ноември 1901 г. |
|---|---|
| Починала | 2 февруари 1974 г. Инголщат, ФРГ |
| Професия | писател, драматург, белетрист |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, пиеса, есе |
| Направление | „Нова предметност“ |
| Дебютни творби | Моята близначка (1923) |
| Награди | „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1953) |
| Уебсайт | |
| Марилуизе Флайсер в Общомедия | |
Марилуизе Флайсер (на немски: Marieluise Fleißer) е германска писателка, авторка на роман, пиеси и есета.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Марилуизе Флайсер е родена в Инголщат в семейството на ковач и търговец на железария[1]. От 1920 г. следва в Мюнхен театрознание и германистика. Запознава се с Лион Фойхтвангер, а чрез него и с Бертолт Брехт, който я насърчава. От 1925 г. живее отново в Инголщат.
Още като студентка Флайсер пише първата си драма „Измиване на нозете“. По време на националсоциализма получава през 1935 г. частична забрана за публикуване. Пиесата ѝ „Пионери в Инголщат“ (1929) и романът ѝ „Брашняното пътуване на Фрида Гайер“ (1931) са включени в черния „Списък на вредителска и нежелана книжнина“. Въпреки това Марилуизе Флайсер работи усърдно над творбите си. Като резултат от тежките обстоятелства през 1938 г. изпада в творческа криза. Съвзема се едва по време на войната.
В края на 60-те години я преоткриват младите творци Райнер Вернер Фасбиндер, Мартин Шпер и Франц Ксавер Крьоц.
През 1972 г. писателката доживява до издаването на нейните събрани съчинения в берлинското издателство „Зуркамп“.
Умира на 2 февруари 1974 г. в родния си град Инголщат, където се съхранява литературното ѝ наследство[2].
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Централна роля в творчеството на Марилуизе Флайсер играе родният ѝ град. В Инголщат тя прекарва почти 60 години от живота си, тук се коренят сюжетите на най-известните ѝ пиеси, на нейния роман и на много от разказите ѝ. Провинцията с нейните жители, дребнобуржоазният свят на занаятчиите, войниците, учениците и прислужничките е тема и източник на много от нейните пиеси.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Meine Zwillingsschwester (1923)
- Die Stunde der Magd (1925)
- Der Apfel (1925)
- Ein Pfund Orangen (1926)
- Fegefeuer in Ingolstadt (1926)
- Die Nachgiebige (1927)
- Das enttäuschte Mädchen (1927)
- Die arme Lovise (1928)
- Pioniere in Ingolstadt, Schauspiel (1929)
- Ein Pfund Orangen und neun andere Geschichten 1929)
- Die möblierte Dame mit dem mitleidigen Herzen (1929)
- Sportgeist und Zeitkunst, Essays über den modernen Menschentyp (1929)
- Der Tiefseefisch, Schauspiel in vier Akten, Fragment (1930)
- Andorranische Abenteuer (1930)
- Ein Porträt Buster Keatons (1930, 1932)
- Mehlreisende Frieda Geier, Roman vom Rauchen, Sporteln, Lieben und Verkaufen (1931)
- Die Frau mit der Lampe, Eine Legende (1933)
- Die Schwedische Aura (1933)
- Im Wirtshaus ist heut Maskenball... (1942)
- Karl Stuart, Trauerspiel (1946)
- Das Pferd und die Jungfer (1952)
- Avantgarde, Erzählungen (1963)
- Eine ganz gewöhnliche Vorhölle (1963/72)
- Die im Dunkeln (1965)
- Der Venusberg (1966)
- Frühe Begegnung, Erinnerungen an Brecht (1966)
- Abenteuer aus dem Englischen Garten, Geschichten (1969)
- Findelkind und Rebell, Über Jean Genet (1971)
- Der starke Stamm (1972)
- Ich ahnte den Sprengstoff nicht (1973)
Награди и почести[редактиране | редактиране на кода]
- 1951: Preis des Kuratoriums der Stiftung zur Förderung des Schrifttums
- 1952: Erster Preis im Erzählwettbewerb des Süddeutschen Rundfunks für Das Pferd und die Jungfer
- 1953: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 1956: Редовен член на Баварската академия за изящни изкуства
- 1961: Първо удостояване с новоучредената литературна награда на град Инголщат „Марилуизе Флайсер“
- 1965: Förderungspreis des Kulturkreises im Bundesverband der deutschen Industrie
- 1967: Bayerischer Poetentaler
- 1973: Редовен член на Академията на изкуствата в Берлин
- 1973: Баварски орден за заслуги
След 1981 г. град Инголщат присъжда литературната награда „Марилуизе Флайсер“.
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Марилуизе Флайсер- ((de)) Биографични данни за Марилуизе Флайсер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Марилуизе Флайсер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Марилуизе Флайсер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Марилуизе Флайсер в Literaturportal Bayern
- ((de)) Марилуизе Флайсер в Perlentaucher
- ((de)) Марилуизе Флайсер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Марилуизе Флайсер в Personensuche
- ((en)) Марилуизе Флайсер в
Internet Movie Database
|
