Марийка Попова
| Марийка Попова | |
 Портрет на Марийка Попова, публикуван в юбилеен лист посветен на 35-годишната артистична ѝ дейност, 1918 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Родена | 1866 г. |
|---|---|
| Починала | 23 декември 1940 г. |
| Националност | българка |
| Марийка Попова в Общомедия | |
Марийка Иванова Попова, позната още като Мария Попова е българска актриса.[1] Счита се за първата професионална актриса в България.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в Русе през 1866 г. Първоначалното си образование завършва в Русе, след което заминава с родителите си за Пловдив, където учи в Пловдивската девическа гимназия. След основаването на Румелийската театрална трупа през 1883 г. е поканена за редовен член. Дебютира в постановката „Робството на мъжете“ на де Лери. Прекъсва обучението си и се отдава изцяло на театрална дейност. След Съединението през 1885 г. трупата преустановява дейността си. През 1888 г. постъпва в театър „Основа“, а след това в Драматическото отделение на Столичната драматическо-оперна трупа в театър „Сълза и смях“. След създаването на Народния театър играе в него.[2] Почива на 23 декември 1940 г. в София.[1]
Роли[редактиране | редактиране на кода]
Марийка Попова играе множество роли, по-значимите са:
- Клотилда – „Каменоделецът“ на Александър Дюма
- Маря Антоновна – „Ревизор“ на Николай Гогол
- Агафя Тихоновна – „Женитба“ на Николай Гогол
- Руска – „Руска“ на Иван Вазов
- Евгени – „Хъшове“ на Иван Вазов
- Г-жа Терзийска – „Службогонци“ на Иван Вазов[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки на Марийка Попова от роли в театъра
-
В ролята на Полина в „Доходно място“, публикувана в юбилеен лист посветен на 35-годишната артистична дейност на актрисата, 1918 г. Източник: ДА „Архиви“ -
От постановката „Добрите приятели“, публикувана в юбилеен лист посветен на 35-годишната артистична дейност на актрисата, 1918 г. Източник: ДА „Архиви“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 369. (на български)
- ↑ а б ЦДА, Ф. 459K, оп. 1, а.е. 644, л. 17
