Мандрагора
| Мандрагора | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||
| Мандрагора в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Мандрагората (Mandragora) е род покритосеменни растения от семейство Картофови (Soalanaceae). Корените съдържат психоактивни алкалоиди. Понякога корените им приличат на човешка фигура, за това в древността са им приписвали магическа сила.
Родът обхваща няколко вида, разпространени в Средиземноморието, в близка и средна Азия и в Хималаите.
Видове[редактиране | редактиране на кода]
Наркотични свойства[редактиране | редактиране на кода]
Мандрагората се е използвала като силен халюциноген. През Средновековието, това растение често се среща във вещерските рецепти.
Използването на мандрагора категорично не се препоръчва, защото са възможни тежки последствия, довеждащи понякога и до смърт. Други непоправими вреди, които може да предизвика мандрагората, са изгубване на паметта и когнитивни нарушения.
Фолклор[редактиране | редактиране на кода]
Според средновековни легенди, мандрагора се намира край бесилките, защото пониква от семето на обесените.
Мандрагората също е била използвана за ритуали и магии.
Мандрагората в литературата[редактиране | редактиране на кода]
- Споменава се още в Библията, книга „Битие“;
- Николо Макиавели пише пиеса „Mandragola“;
- Шекспир я споменава 5 пъти в:
- „Отело“,
- „Антоний и Клеопатра“,
- „Ромео и Жулиета“,
- „Веселите уидзорки“,
- „Крал Хенри VI“;
- Езра Паунд, в поемата си „Портрет на жена“;
- Самюел Бекет, в „Очакване на Годо“;
- Дж. К. Роулинг, в „Хари Потър и Стаята на тайните“;
- Хорхе Луис Борхес, в „Книга на въображаемите същества“.
- Марго Бъруин, в „Цветята на дъждовната гора“ (роман)
- Джон Ъпдайк, в „Кентавърът“ (роман)
- Николай Райнов, в „Богомилски легенди“
- Пол Дохърти, в „Стрелецът Демон“
- Мишел Турние, в „Петкан или чистилището на Пасифика“
- Анджей Сапковски, в „Огнено кръщение“