Мако Даков
| Мако Даков | |
| български политик | |
| Роден | 5 декември 1920 г. |
|---|---|
| Починал | София, България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лесовъдство |
| Работил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Мако Петров Даков е български партизанин, лесовъд и политик от Българската комунистическа партия (БКП), вицепремиер през 1971 – 1978 година и заместник-председател на Българската академия на науките (БАН) през 1978 – 1990 година, народен деятел на културата.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мако Даков е роден на 5 декември 1920 година в село Реселец, Червен бряг. През 1939 – 1943 година учи лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като през 1941 година става член на БКП и участва активно в комунистическия Български общ народен студентски съюз.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 – 1944 година е партизанин в Партизански отряд „Георги Бенковски“.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1945 година се дипломира като инженер-лесовъд. Преподава в Агрономо-лесовъдния факултет, а след това в обособения Висш лесотехнически институт. През 1949 година защитава кандидатска дисертация в Московския лесотехнически институт, от 1951 година е доцент, а от 1960 година – професор, като завежда катедрата по общо лесовъдство във Висшия лесотехнически институт. През 1950 – 1951 година е директор на Института за горите.[1] От 1967 година е член-кореспондент[2], а от 1981 година академик на БАН. През 1978 – 1990 година е заместник-председател на академията.
Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
Мако Даков последователно е заместник-председател и председател на Управление „Горско стопанство“ (1953 – 1957), заместник-министър на земеделието и горите (1957 – 1960), председател на Главното управление на горите (1960 – 1962) и председател на Комитета по горите и горската промишленост (1962 – 1990), като през 1966 – 1971 година има ранг на министър във второто правителство на Тодор Живков.
От 1962 година е кандидат-член, а от 1966 до 1990 година – член на Централния комитет на БКП.[1]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
През 1964 година получава Димитровска награда,
През 1980 година званието „Герой на социалистическия труд“.[1]
Носител е на два ордена „Георги Димитров“.[3]
Мако Даков умира в София на 18 май 2006 година.
По-важни публикации[редактиране | редактиране на кода]
- „Методи на превръщане на част от издънковите гори в семенни и увеличаване на тяхната производителност – добива на минни подпори“ (1957)
- „Някои основни проблеми във връзка с увеличаване продуктивността на горите и тяхното правилно използване“ (1961)
- „Генетика и селекция на дървесните видове“ (в 2 части; 1959 – 1962)
- „Общо лесовъдство“ (1962)
- „По някои принципи на отделните сечи в издънковите гори“ (1964)
- „В бързея на времето. Спомени“ (1985)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 133 – 134.
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 264
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 290
| - | → | председател на Комитета по горите и горската промишленост (12 март 1966 – 9 юли 1971) | → | Янко Марков |