Фердинандова каменоломка

Фердинандова каменоломка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Каменоломкоцветни (Saxifragales)
семейство:Каменоломкови (Saxifragaceae)
род:Каменоломка (Saxifraga)
вид:Фердинандова каменоломка (S. ferdinandi-coburgi)
Научно наименование
Kellerer & Sünd., 1901
Фердинандова каменоломка в Общомедия
[ редактиране ]

Фердинандова каменоломка или Македонска каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi) е многогодишно тревисто растение от семейство Каменоломкови. Видът е балкански ендемит.[1]

Име[редактиране | редактиране на кода]

През 1897 г. княз Фердинанд, който има интерес към ботаниката, организира експедиция, в която се проучва флората на Княжество България от лесовъда Константин Байкушев и главния градинар Йохан Келерер. По време на експедицията се проучва и Пирин и най-високият му връх Елтепе. На Пирин Йохан Келерер събира образци от каменоломка и заедно с немския ботаник Франц Зюдерман я описва като нов за науката вид. В знак на благодарност към Княза, я наричат на негово име Фердинандова (ferdinandi-coburgi). По-късно започва употребата на името Македонска каменоломка.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Фердинандовата каменоломка е гъстотуфесто многогодишно тревисто растение като образува чим с многобройни розетки. Приосновните листа са с дължина от 5 до 7 mm и широчина 1 – 1,5 mm. Те са елиптични до продълговати, слабо разширени в основата. В долната част са ресничести, а по-нагоре са целокрайни, кожести и голи. На върха са с късо подвито зъбче. Ръбовете им са покрити с бели варовикови люспички. Тези листа образуват розетки. Стълбовите листа са с дължина между 3 и 8 mm. Имат продълговата форма, като в основата са си слабо разширени и приседнали. Цветоносните стъбла са с дължина 3 – 8 mm. Те са изправени и зелени, покрити с къси и лепкави тъмночервени до кафяви жлезисти власинки. Цветовете са от 7 до 12 на брой. Чашелистчетата са сраснали в основата. Дължината им е 3 – 4 mm, а широчината 1 – 2 mm. Имат триъгълно-елиптична форма. Венчелистчетата са с дължина 5 – 7 mm и широчина 3 – 4 mm. Те са целокрайни с обратно яйцевидно продълговата форма, като в основата са стеснени в нокът и златистожълт цвят. Цъфтежът е между май и август.[1][2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Фердинандовата каменоломка се среща във варовикови скални пукнатини в планинския и високопланинския пояс в България и Северна Гърция. В България е установена в Славянка, Пирин и Средни Родопи – резерват „Червената стена“, Мурсалица и Триград, между 900 и 2900 метра н.в.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Фердинандова каменоломка // bgflora.net. Посетен на 25.09.2015.
  2. Saxifraga ferdinandi-coburgi // The Royal Horticultural Society. Посетен на 25.09.2015. (на английски)