Люба Кулезич
| Люба Кулезич | |
| българска кинокритичка и журналистка | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Научна дейност | |
| Област | кинознание |
Люба (Любица) Михайло Кулезич е българска кинокритичка, журналистка и публицистка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Люба Кулезич е родена на 19 март 1956 г. в София. Майка ѝ Янка Банева е сестра на Йордан Банев, бащата на мултимилионера Николай Банев. Завършва кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Работи като автор във вестниците „Седем“,[1] „Монитор“, „Класа“ и „Уикенд“. Заедно с журналиста Явор Дачков участва в редколегията на седмичника „Гласове“. Редакторка е на предаването „Неделя пет и десет“ по Телевизия Европа. Авторка и съавторка е на седмичните предавания по БНТ „Кино в чекмедже“ (1995 – 1996) и „24 квадрата“ (1998 – 2001).[2]
Съсценарист е на документалния филм „Човекът, който открадна Чаплин“ (1996) на режисьора и съсценарист Здравко Драгнев.[3]
Редактор е на предаването „Неделя 5 и 10“ в телевизия „Европа“. През 2010 г. и до февруари 2011 г. е автор на културна рубрика в предаването „Здравей, България“ по Нова ТВ, а от 2009 до 2011 г. е водещ на рубриката „Рулетка“ в „Станция НОВА“.[2]
От март 2011 г. води предаването „Насреща Люба Кулезич“ в ТВ7.[4] На 25 февруари 2013 г. е уволнена от ТВ7, където се изявява като защитник на правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов.[5] Тя самата защитава позицията си като казва пред вестник „Капитал“, че ТВ7 е „слагаческа телевизия“, която ограничавала журналистическата ѝ свобода, и че не тя в ТВ7 е поддържала близки отношения с Бойко Борисов. На 17 септември 2016 г. тя се завръща в ТВ7, където прави извънредното "апокрифно" издание на "Насреща Люба Кулезич". От 10 март започва новото и предаване в Нова телевизия – „На светло с Люба Кулезич“. На 5 август 2015 г. е уволнена и предаването ѝ „На светло с Люба Кулезич“ пада от ефир.[6]
На 16 април 2009 г. Кулезич представя пред публика своя документален филм за Яна Язова, „Две или три неща, които знаем за нея“.[7] Филмът и правата за него са оспорвани от Петър Величков.[8]
Издава книгата „Двойната Леа“ за Леа Иванова.[9]
От края на 2015 г. до края на 2016 г. работи в телевизия „Евроком“ като водещ на предаването „Не'ам нерви“.
От 4 март 2017 г. до ноември същата година, всяка събота и неделя води двучасовото сутрешно предаване „Честно казано с Люба Кулезич“ по телевизия BiT.[2]
От 2018 г. се завръща в телевизия „Евроком“ като водещ на нейното ново предаване „Честно казано“.[10]
През 2021 г. участва в инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Лозан Панов на президентските избори.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Люба Кулезич, в. Седем // Mediapool.bg. 30 юли 2003. Посетен на 17 октомври 2013.
- ↑ а б в „Люба Кулезич с предаване по BiT от 4 март“, marica.bg, 26 февруари 2017 г.
- ↑ Човекът, който открадна Чаплин // Национален филмов център, Посетен на 14 февруари 2024.
- ↑ „Люба Кулезич е новото лице на TV7“ // slava.bg, 7 март 2011. Посетен на 26 ноември 2021.
- ↑ Бареков: TV7 свали властта // Capital.bg. Икономедиа АД, 25 февруари 2013. Посетен на 17 октомври 2013.
- ↑ Люба Кулезич „на светло“ в Нова телевизия // Offnews.bg. 28 февруари 2013. Посетен на 17 октомври 2013.
- ↑ Мила Вачева, Две или три неща, които Люба Кулезич научи за Яна Язова, в-к „24 часа“, 16 април 2009.
- ↑ Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов // E-vestnik.bg. 28 април 2009. Посетен на 17 октомври 2013.
- ↑ Георгиева, Аглика. Люба Кулезич: Аз съм Обама за БНТ // Novinar.bg. 16 юли 2010. Архивиран от оригинала на 2016-03-06. Посетен на 6 март 2016.
- ↑ „Честно казано“ // Евроком. Посетен на 26 ноември 2021.
- ↑ Централна избирателна комисия // cik.bg. Посетен на 26 ноември 2021.
|
