Лъвов мост

Лъвов мост
Лъвов мост след ремонта през 2014 г.
Лъвов мост след ремонта през 2014 г.
Основни данни
Предназначениепътен мост
ПресичаВладайска река
Местоположение София, България
По-горенмост на бул. „Христо Ботев“
По-доленмост на ул. „Георги Раковски“
Технически данни
Конструкциясвод
Материалкамък
Обща дължина26 m
Ширина18,1 m
История
Построен1889 – 1891 г.
ПроектантВацлав Прошек
СтроителИржи Прошек
Стойност260 000 лева (при строежа)
21 млн. лева след реконструкцията през 2014 година
ЗаменилШарен мост
Експлоатация
СобственикСтолична община
Карта
42.705° с. ш. 23.3239° и. д.
Местоположение в София Център
Лъвов мост в Общомедия

Лъвов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район „Сердика“. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад „Лъвов мост“.

Лъвов мост през 1910 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на „Шарен мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред шопите станал известен като „шашавия Халил“. Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил – но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал – естествено, с голяма печалба. За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис: „С време продадох, мост създадох“, а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа изцяло на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“.[1] Днес тези надписи не са съхранени.

До Освобождението на мястото, на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците. В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“).

Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.

Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев[2] посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“,[3] където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“[4] и поставени през 1891 г.

Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).[5] От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.

Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобусни линии: 11, 20, 21, 22, 78, 85, 86, 213, 285, 305, 310, 404, 413

Електробусна линия: 309

Тролейбусна линия: 6

Трамвайни линии: 1, 12, 18, 27

От 2012 г. площад „Лъвов мост“ се обслужва и от втората линия на Софийското метро.

  • Лъвов мост с движещия се по него трамвай, 2012 г.
    Лъвов мост с движещия се по него трамвай, 2012 г.
  • Лъвов мост, 2018 г.
    Лъвов мост, 2018 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Георги Тахов, Литературна София, изд. ОФ, 1983.
  2. ↑ (изд.1939, стр.49)
  3. ↑ (кн.1 от 1892 г.)
  4. ↑ Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8. с. 35.
  5. ↑ Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лъвов_мост&oldid=12103357“.