Локомотиви Булмаркет серия 85.000

Локомотив 85.000
Локомотив 86227 в Кентън (Голям Лондон) с бърз влак, 15 септември 1979 г.
Производител	„Doncaster Works“ – Е3101 – Е3140 „Vulcan Foundry“ – Е3141 – Е3100
Производство	1965 – 1966
Следващ модел	87.000
Междурелсие	1435 mm
Предназначение	магистрален
Колоосна формула	Во′-Во′
Период на експлоатация	в България от 2012 г.
Спецификации
Дължина	17 830 mm
Ширина	2648 mm
Височина	3977 mm
Маса	81 000 kg
Макс. мощност	2680; 3010 или 3700 kW
Макс. скорост	160 – 180 km/h
Сцепно тегло	80 000 kg
Мин. диаметър в крива	120 m
Вид ток и напрежение	50 Hz – 25 kV
Тип предавка	електрическа
Предавателно отношение	1:2,9545
Натоварване на ос	21,7 t
Диаметър на задвижващите колооси	1143 mm
Локомотиви Булмаркет серия 85.000 в Общомедия

Британската локомотивна серия 86 (в „Булмаркет ДМ“ – серия 85) са британски електрически локомотиви, строени в периода 1965 – 66 от „British Rail Doncaster Works“ (60 броя) и „English Electric at Vulcan Foundry“ (40 единици). Състои се от 100 единици и е предназначена за обслужване на влаковете по електрифицираната по това време линия „West Coast“, от Лондон („Euston“) до Бирмингам, Крю, Манчестър („Piccadilly“), Ливърпул и по-късно до Престън и Глазгоу. С тяхна помощ се заменят парните локомотиви, което завършва окончателно през 1968 г.

Серията е разработена в резултат от опита в работата с по-ранните прототипи електрически локомотиви серии 81, 82, 83, 84 и 85, произведени от различни производители в първите години на електрификацията. Основната разлика с по-старите серии е липсата на втори пантограф, а охлаждащите вентилатори са специално проектирани да произвеждат по-малко шум. Първоначално (съгласно по-ранната система в BR за класификация), серията получава означението AL6 (т.е. шести дизайн на електрически локомотив), а локомотивите са номерирани E3101 – E3200. През 1968 г. на серията е даден номер 86.

След приватизацията на BR през 90-те години експлоатацията на локомотивите преминава към:

• „Anglia Railways“ (15 броя);
• „Colas Rail“ (1 брой);
• „English, Welsh & Scottish“ (15 броя);
• „FM Rail“ (3 броя);
• „Hull Trains“ (1 брой);
• „Virgin Trains“ (32 броя);
• „Network Rail“ (3 броя);
• „Freightliner“ (30 броя).

По време на експлоатацията си част от локомотивите са модернизирани и преномерирани в рамките на серията. В началото на 21 век около половината от машините, собственост на „Freightliner“ са в експлоатация, а от останалите – една част са продадени в чужбина (Унгария и България), три са запазени като музейни експонати и за возене на „ретро“-влакове. Останалите са бракувани и нарязани.

При пристигането си в България локомотивите са изпратени в „Експрес сервиз“ – Русе, където до края на 2016 г. са извършени следните основни промени:

• понижаване на максималната скорост до 100 km/h;
• инсталиране на втори пантограф;
• плугове за сняг и други.

Експлоатационни и фабрични данни[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

www.aclocogroup.co.uk Архив на оригинала от 2017-10-18 в Wayback Machine.