Линейни кораби проект 23

Линейни кораби проект 23; тип „Съветски съюз“ Линейные корабли проекта 23; Линейные корабли типа „Советский Союз“
Снимка направена от Луфтвафе на строящия се линеен кораб „Советский Союз“, 1 юни 1942 г.
Флаг	СССР
Клас и тип	Линейни кораби от проекта 23
Производител	Балтийский завод в Ленинград и др., СССР
Служба
Заложен	15 юли 1938 г.
Изведен от експлоатация	недостроени
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	59 150 t (стандартна) 65 150 t (пълна)
Дължина	126,0 m (по КВЛ) 269,4 m (максимална)
Ширина	36,4 m (по КВЛ) 38,9 m (максимална)
Газене	11,9 m
Броня	пояс: 375 – 420 mm; прегради: 230 – 365 mm; палуби: 25+155+50 mm; барбети: 425 mm; кули ГК: 495 mm; бойна рубка: 425 mm
Задвижване	3 парни турбини Brown Boveri; 6 парни водотръбни котли триъгълен тип; 3 гребни винта; 201 000 к.с. (проектна)
Скорост	29 възела (максимална) (54 km/h)
Далечина на плаване	7200 морски мили при 14 възела ход
Екипаж	1226 души, 65 офицера
Въоръжение
Артилерия	3x3 406 mm Б-37; 6x2 152 mm МК-4 Зенитна артилерия: 6x2 100 mm Б-54; 10x4 37 mm 46-К
Самолети	4 хидросамолета КОР-1; 2 катапулта
Линейни кораби проект 23; тип „Съветски съюз“ в Общомедия

Линейни кораби проект 23 (тип „Съветски съюз“) (на руски: Линейные корабли проекта 23, тип „Советский Союз“) са серия планирани съветски линейни кораба от края на 1930 – началото на 1940 години в рамките на програмата за строителство на „Голям морски и океански флот“. Тогава се счита, че новите линкори ще бъдат най-големите и мощни в света. Нито един от заложените кораби на проекта не е построен и включен в състава на съветския флот.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Вземане на решението за създаване на новия тип кораби[редактиране | редактиране на кода]

Бойният устав на Военноморските сили на РККА от 1930 г. (БУ-30) казва, че линейните кораби са главната ударна сила на флота, а курса за индустриализация открива реални перспективи за тяхното създаване. Техническият проект за линкора е завършен към края на април 1937 г. Обаче неговото одобряване и залагането на първите два кораба, поръчани на 22 ноември 1936 г., от Балтийския завод, не се състои. В края на май 1937 г. е увеличена стандартната водоизместимост до 55 000 т в сравнение с първоначалния проект.

Окончателно утвърждаване на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално срокът за завършването на проектните работи е насрочен за 15 октомври 1937 г., обаче окончателното утвърждаване на „проект 23“, с постановление на Комитета по отбрана при СНК на СССР, става едва на 13 юли 1939 г., когато главният кораб вече е заложен.

Плановата стойност на първите четири кораба от проекта (1,18 милиарда рубли^[1]) е равна на почти една трета от годишния военноморски бюджет на страната за 1940 г^[2].

История на строителството[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло за проекта 23 са проведени колосален обем опитно-конструкторски работи (само като модели са построени над сто броя) и различни изпитания, включая: експериментално бомбардиране по преоборудван сухогрузен кораб (на него е поставена съответната палубна защита), имитация на взривове от мини и торпеда (над тридесет в мащаб и две натурни). Създадена е защита срещу неконтактните минни взриватели – размагнитващо устройство, проектирано от ЛФТИ в периода 1936 – 37 г., което получава последващо използване върху кораби от всички класове. Освен това, подготовени са стапели и достроечно-аварийни докове на Балтийския и Николаевския заводи. По този начин процесът на проектиране на дадените линкори дава мощен импулс в създаването на големи кораби в корабостроителните заводи на СССР.

Главният линеен кораб, „Съветски съюз“, със заводски номер С-299, е заложен в Ленинград в Балтийския завод. За това свидетелства официалното донесение:

„За Началника на Управлението по корабостроене на РККФ, инженер-флагман 3 ранг др. Горшков. С настоящето докладвам, че на 15 юли 1938 г., в завода „С. Орджоникидзе“ е заложен л/к „Советский Союз“. Упълномощен на УК, военинженер 1 ранг Кудзи“

В периода 1938 – 1939 г. в две други предприятия са заложени още три линкора: „Советская Украина“ (С-352) в Николаев, „Советская Россия“ (С-101) и „Советская Белоруссия“ (С-102) в Молотовск.

През октомври 1940 г. е издадена заповед да се спре строителството на кораба „Советская Белоруссия“, който е готов на степен 1%, а основните усилия е наредено да се съсредоточат върху кораба „Советский Союз“^[3]. Поради започването на войната строителството на останалите кораби е спряно (готовността на „Советский Союз“ съставя 19,44%, на „Советская Украина“ – само 7%), а към края на войната недостроените кораби са разкомплектовани за скрап.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Непотопимостта на кораба е осигурена при разрушаване на небронираната част на кораба и едновременно попадение на две 21-дюймови торпеда в дъното или на три торпеда в булите. Много внимание е отделено на качеството и здравината на съединяването на броневите плочи по различен начин: чрез нитоване в три реда в шахматен ред, на шпонки и т.н. Разглеждана е възможността да се използва заваряване, което постепенно навлиза в практиката на съветското и чуждестранното корабостроене (заварени бронирани палуби с дебелина 12 – 30 мм има на германските крайцери от типа „Лютцов“). Според резултатите на проведена през 1938 г. във Военноморската академия военна игра с учебна стрелба на тренировъчен стенд се смята, че съветските кораби от „проект 23“ ще имат преимущества над чуждестранните линкори. Тогава е направен и извода за „изгодността на 85—105-мм калибър за зенитната артилерия“, който впоследствие изисква съществено уточняване.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

брониран пояс: 375 – 420 мм, височина на пояса 6,27 м, ъгъл на наклон от 5°,

прегради: 230 – 365 мм,

барбети: 425 мм,

оръдейни кули: 495 мм,

палуба: 25+155+50 мм,

рубка: 425 мм

Противоторпедна защита[редактиране | редактиране на кода]

Противоторпедната защита е разчетена на взрив на заряд с до 750 кг в тротилов еквивалент. Противоторпедната защита се простира на малко под 70% от дължината на кораба по КВЛ. На по-голямата ѝ част от дължината нейната дълбочина съставлява не по-малко от 7,5 м (при мидъла – 8,2 м) и само при носовата траверса на цитаделата (64 шпангоут) намалява до 7,1 м. В кърмовата част на цитаделата, от конструктивни съображения, вместо италианската система се използва американската с четири надлъжни прегради.

За обективната сравнителна оценки на различните системи на защита в периода 1937 – 1938 г. в Николаев е направена серия опити с детонации по 24 в мащаб (1:5), произведени от завод №200, отсека на седемте известни към онова време системи. Според резултатите от тези изпитания, изведени от комисия с председател капитан 2 ранг Лундишев, са избрани двете най-ефективни: американската използвана на линкора „Уест Вирджиния“ (USS West Virginia (BB-48)) и италианската от типа „Пулиезе-Литорио“. Базирайки се на тези резултати, през февруари 1938 г., е предложено на кораба от проекта 23 да се замени италианската система с американската, считайки я за по-подходяща, както по съпротивляемост на взрив, така и по конструктивни и експлоатационни качества. Предложението е отхвърлено поради опасенията, че преправянето ще отсрочи срока за залагане на кораба.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

ГЕУ на кораба включва три главни турбозъбчати агрегата (ГТЗА) с мощност по 67 000 к.с. (максимална 77 000 к.с.) и шест водотръбни котела.

Характеристики на ЕУ[редактиране | редактиране на кода]

Паропроизводителността на един котел е 162 т/ч (максимална 185 т/ч), налягане на изхода от 37 атм. при температура 380°С. ГТЗА на линкора са унифицирани с агрегатите на тежкия крайцер от проекта 69.

Сравнение с аналозите[редактиране | редактиране на кода]

Сравнение с проектите на реално заложени линейни кораби със стандартна водоизместимост над 50 000 т.

• * Оръдието 40,6 cm/52 (16") SK C/34 по същество се явява 42 cm/48 (16,5") SK C/40. То е нагодено спрямо максимално разрешения от договорите калибър, чрез изкуственото удебеляване на вътрешната стена и чрез несложна процедура по развъртяване то с лекота се връща към проектния калибър с увеличена маса на снаряда. При този случай бордовия залп на ГК ще надвиши 9,1 тона.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Голям флот
• Списък на линейните кораби по страна
• Крайцери проект 69
• Крайцери проект 82
• Проект К-1000 (реално не съществува; обаче, след 1950 г. активно се споменава в западните издания като реален проект)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Васильев А. М. – Некоторые аспекты строительства линейных кораблей типа „Советский Союз“. – „Судостроение“. – 2000. – № 5.
• Васильев А. М. Линейные корабли типа „Советский Союз“. СПб., 2006, 176 с. ISBN 5-8172-0110-0.
• Васильев А. М., Морин А. Б. Суперлинкоры Сталина. „Советский Союз“, „Кронштадт“, „Сталинград“. М., 2008, 112 с. ISBN 978-5-699-28259-3.
• Грибовский В. Ю. – Линейные корабли типа „Советский Союз“. – „Судостроение“ № 7, 1990.
• Краснов В. Н. – Линкоры типа „Советский Союз“. – „Морской сборник“ № 5, 1990.
• Краснов В. Н. Военное судостроение накануне Великой Отечественной Войны. М., 2005, 215 с. ISBN 5-02-033780-3.
• Платонов А. В. Энциклопедия советских надводных кораблей, 1941 – 1945 / А. В. Платонов. – СПб.: ООО „Издательство Полигон“, 2002. – С. 67 – 70. – 5000 экз. – ISBN 5-89173-178-9.

Препоръчана литература[редактиране | редактиране на кода]

• Грибовский В. Ю. На пути к „большому морскому и океанскому“ флоту (Кораблестроительные программы Военно-Морского Флота СССР в предвоенные годы). Гангут. СПб., 1995. ISBN 5-85875-031-1. с. 2 – 20.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• SOVETSKIY SOYUZ battleships (project 23) ((en))
• Серия Советский союз Архив на оригинала от 2008-01-10 в Wayback Machine. ((ru))
• Боевые корабли мира ((ru))
• Проектирование линейных кораблей ((ru))
• Линейные корабли типа „Советский Союз“ ((ru))
• Линкор типа „Советский Союз“ ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли проекта 23“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​