Лиляна Павлова
| Лиляна Павлова | |
| български политик | |
 | |
| Родена | 6 декември 1977 г. |
|---|---|
| Учила в | Университет за национално и световно стопанство Варненски свободен университет |
| Работила | финансист • политик |
| Политика | |
| Партия | ГЕРБ (2011 г.) |
| Народен представител в: XLI НС XLII НС XLIII НС XLIV НС | |
| Министър на регионалното развитие и благоустройството | |
| 9 септември 2011 - 13 март 2013 | |
| Лиляна Павлова в Общомедия | |
Лиляна Павлова Николова е български политик от ПП ГЕРБ.
Тя е министър на регионалното развитие и благоустройството в първото и второто правителство на Бойко Борисов, после министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз в третото правителство на Борисов.
Избрана е за евродепутат (2019), но се отказва от длъжността поради утвърждаването ѝ за български вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Павлова е родена в София, България на 6 декември 1977 г.[1] Внучка е на партизанина от Партизанска бригада „Чавдар“ (София), член на ЦК на БКП и министър на химическата промишленост Георги Павлов.[2] Дъщеря е на неговия син проф. Павел Георгиев Павлов (р. 1943 г.), заместник-ректор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, и на рускинята Рая Павлова. Носи името Лиляна на баба си, политическа затворничка преди 1944 г.[2]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Завършва УНСС със степен бакалавър по „Международни икономически отношения" и Варненския свободен университет със степен магистър по „Публична администрация и европейска интеграция". Защитава докторска степен по икономика, специализира право в Института за следдипломна квалификация на УНСС през 2002 г.[3] Владее свободно английски и руски език.
Заедно с баща си проф. Павел Павлов тя е сред учредителите на сдружението на магистрите по публична администрация и социални дейности „Академика – Магистър – Интелект“.[4]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва работната си кариера през 1997 година – преди да навърши 19 години, в края на нейния I курс в УНСС[4], като финансов мениджър по проект „BG 9315 Програма за обучение на мениджъри“ по програма ФАР. В периода 1998 – 1999 година е офис-мениджър по проект „СМЕ-03051-97 Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари“ по програма „Темпус“.
През 1999 година, преди да стане на 21 години и все още незавършила висшето си образование[4], тя вече работи като експерт по международни проекти в Института за следдипломна квалификация на УНСС. От 1999 до 2002 година е експерт в Координационното звено по програма ИСПА на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2002 година работи като експерт в дирекция „Национален фонд" в Министерството на финансите. През следващите 7 години е началник на отдел в дирекция „Национален фонд" в Министерството на финансите (Финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС).
От 2009 година, едва на 32 години[4], става заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
На 7 септември 2011 г. е предложена от премиера Бойко Борисов за министър на регионалното развитие и благоустройството на мястото на подалия по-рано оставка във връзка с кандидатирането си за президент Росен Плевнелиев.[5] Народното събрание приема оставката на Плевнелиев и одобрява Павлова за министър на 9 септември 2011 г.[6]
След подадената оставка на Симеон Дянков на 18 февруари 2013 г. от постовете вицепремиер и министър на финансите премиерът първоначално предлага Лиляна Павлова да заеме поста вицепремиер, но до избор не се не стига. Борисов решава да не сменя Дянков (от неговите 2 длъжности) и подава оставка на правителството на 20 февруари 2013 г., приета от НС на следващия ден.
Лиляна Павлова е министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първото полугодие на 2018 г. (и за ротационното трио на председателството – с предишно и следващо полугодие), считано от 4 май 2017 г. до 31 декември 2018 г.
След като е избрана за евродепутат (2019), е предложена от правителството за български вицепрезидент и член на Управителния комитет на Европейската инвестиционна банка.[7] Заради поста в ЕИБ подава заявление за прекратяване на пълномощията ѝ като народен представител на 16 октомври.[8] Оставката ѝ е приета от Народното събрание на 30 октомври 2019 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография на министъра на регионалното развитие и благоустройство // МРРБ. Архивиран от оригинала на 2011-09-22. Посетен на 27 септември 2011.
- ↑ а б Министър Лиляна Павлова – внучка на партизанин от ”Чавдар”, glasove.com, 20.09.2011 г.
- ↑ Коя е Лиляна Павлова? // DarikNews.bg, 7 септември 2011. Посетен на 7 септември 2011.
- ↑ а б в г Коя е министър Лиляна Павлова и кого представлява Архив на оригинала от 2023-03-07 в Wayback Machine., burgas-podlupa.com
- ↑ Лиляна Павлова е новият строителен министър // Дневник/Икономедиа АД, 7 септември 2011. Посетен на 8 септември 2011.
- ↑ Колева, Юлиана. Лиляна Павлова беше одобрена за нов министър на регионалното развитие // Дневник/Икономедиа АД, 9 септември 2011. Посетен на 9 септември 2011.
- ↑ И Лиляна Павлова няма да е евродепутат, става вицепрезидент на ЕИБ, mediapool.bg, 05.06.2019 г.
- ↑ Горещи новини за Лиляна Павлова и Волен Сидеров, blitz.bg, 29 октомври 2019 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на МРРБ Архив на оригинала от 2016-08-04 в Wayback Machine.
| |||||||||||
| |||||||||||
| – | → | министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз (4 май 2017 – 31 декември 2018) | → | – |
| |||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||
|
