Лесковац

Лесковац
Лесковац/Leskovac
Знаме
      
Герб
42.9981° с. ш. 21.9461° и. д.
Лесковац
Страна Сърбия
Площ25,27 km²
Надм. височина225 m
Население144 632 души (2011)
Пощенски код16000
Телефонен код016
МПС кодLE
Официален сайтwww.gradleskovac.org
Лесковац в Общомедия
Централният парк в Лесковац

Лѐсковац или Лѐсковъц[1][2] (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ, на сръбски: Лесковац или Leskovac), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и град Лесковац.

Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на Поморавието. Според преброяването на населението през 2011 г. Лесковац има 60 288 жители, което го прави втория по големина град в Югоизточна Сърбия след Ниш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Лесковац се намира в подножието на хълма Хисар, в централната част на Лесковачката котловина. През града преминава малката река Ветерница. Средната годишна температура е 13,1 градуса. През Лесковац преминават важните транспортни коридори: жп линията Белград – Скопие – Солун, както и магистралата Белград – Солун.

Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора (1098 м), Селичевица (903 м) и Крушевица (913 м). На запад се намират планините Радан (1409 м) и Чемерник (1638 м).

История[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на XIX век български учител в града е Симеон Антонов.[3]

Според етнографската карта от 1877 – 1878 г. на немския дипломат Карл Закс, жителите на Лесковац по това време са българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 г. 4 души от Лесковац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Според някои данни към 1917 година има население от 15 000 души,[6] а според други – 16 000 души.[7] Край града са погребани 321 български войници и офицери от Първата световна война.[8]

Лесковац днес[редактиране | редактиране на кода]

Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав са също и общините Бойник, Медведжа, Лебане, Власотинци и Църна трава, както и селищата Вуче, Гърделица, Сияринска баня.

Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на Ябланишкия окръг, в който има много основни и средни училища, разположени са 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият факултет на Нишкия университвет.

Градът е известен и със своята т. нар. Лесковашка скара. Там ежегодно през септември се провежда „Роштилиада“ – празник на лесковашката скара, който се посещава от около 250 000 души всяка година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лесковац
  • Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[9]
  • Георги Здравков, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година в бригадата на генерал Черняев,[10] на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина[11]
  • Йован Наумович (1879 – 1945), сръбски и югославски офицер, генерал;
  • Милан Станков (Станкович, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[12]
  • Мите Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[13]
  • Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина[14]
  • Христо Н. Цанев (1856 – ?), български просветен деец
  • Миодраг М. Илич (р. 1951), сръбски басист, текстописец, композитор, аранжор
Починали в Лесковац

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ История на България. Том четвърти. Българският народ под османско владичество, Издателство на Българската академия на науките, София 1983, с. 99, 139, 235 – карти.
  2. ↑ История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 66, 98, 114, 220, 392 – карти.
  3. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 69 – 70.
  4. ↑ commons.wikimedia.org
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  6. ↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
  7. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, стр.17.
  8. ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 401.
  10. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 86.
  11. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 87.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 639.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 636.
  15. ↑ silistra.bg // Архивиран от оригинала на 2010-04-06. Посетен на 2010-04-20.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лесковац&oldid=12150280“.