Леополд (Лотарингия)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Леополд.

Леополд
Léopold Ier de Lorraine
херцог на Лотарингия

Роден
Починал
27 март 1729 г. (49 г.)

Управление
Период1690 – 1729
ПредшественикКарл V (Лотарингия)
НаследникФранц I
Герб
Семейство
РодЛотаринги[1]
БащаКарл V[1]
МайкаЕлеонора Австрийска[1]
СъпругаЕлизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска (13 октомври 1698)[1]
ДецаФранц I[1]
Леополд Клеменс Карл Лотарингски[1]
Елизабет Тереза Лотарингска[1]
Карл Александер фон Лотринген[1]

Подпис
Леополд в Общомедия

Леополд Йозеф Лотарингски (на немски: Leopold Joseph von Lothringen, на френски: Léopold Ier de Lorraine; * 11 септември 1679, Инсбрук; † 27 март 1729, Люнéвил) е от 1690 до 1729 г. херцог на Лотарингия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на херцог Карл V (1643 – 1690) и Елеонора Мария Йозефа (1653 – 1697), дъщеря на император Фердинанд III и Елеонора Гонзага.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Когато баща му умира през 1690 г., той става формално херцог на Лотарингия и Бар под регентството на майка му. Тези територии тогава са още окупирани от французите.

Леополд отива във Виена и чичо му Леополд I го възпитава военно. Той расте заедно с двамата си братовчеди Йозеф и Карл, които стават императори като Йозеф I и Карл VI.

През 1694 г. той участва при обсадата на Тимишоара. През 1697 г. получава от французите Лотарингия обратно и отива в столицата си Нанси. Строи дворец и катедрала.

Умира на 49 години след падане от кон по време на лов.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет Шарлота дьо Бурбон-Орлеан

Леополд се жени на 13 октомври 1698 г. във Фонтенбло за Елизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска (1676 – 1744), дъщеря на херцог Филип I Орлеански и Лизелота фон Пфалц. Те имат тринадесет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з genealogy.euweb.cz // Посетен на 22 януари 2016 г.
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Leopold Joseph Karl. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 431 f.