Леонски език

Леонски език
Llionés
СтранаИспания
Говорещи20 000 – 50 000[1][2]
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Итало-западноромански
....-Западноромански
.....-Гало-иберийски
......-Ибероромански
.......-Западноиберийски
........-Астуро-леонски
.........→Леонски
Кодове
ISO 639-1-
Ареал на астуро-леонския
Леонски език в Общомедия

Леонският език (Llionés) е астуро-леонски език, говорен в западната част на Испания, част от няколко взаимно разбираеми западноромански диалекта, говорени и в Испания и Португалия. Лингвистично астуро-леонските диалекти се класифицират като диалекти на един език, но по политически причини се говори за три езика: астурски в испанската автономна област Астурия, леонски в западните части на провинциите Леон, Самора и Саламанка[3][4] и мирандски (mirandés, в червено на картата вдясно) в селищата около граничния град Миранда ду Доуру в източната част на окръг Браганса, Потугалия. Астуро-леонските езици са класифицирани от ЮНЕСКО като застрашени.[5]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Рамон Менендес Пидал използва името леонски за цялата лингвистична област, включително Астурия. В последно време този термин е заменен с астуро-леонски сред учените, които работят в областта на иберороманските езици. Все още обозначението леонски може да се използва по отношение на астуро-леонския от хора, които не говорят астурски или мирандски.[6][7] Речникът на испанския език на Кралската академия за испански език определя астуро-леонския като термин с лингвистична класификация: романски диалект, произхождащ от Астурия и Кралство Леон в резултат на местната еволюция на латинския език. Речникът дефинира леонския като географски термин: разновидност на испанския език, говорена на територията около Леон. Препратката към леонския език в член 5, алинея 2 на Автономния статут на Кастилия и Леон (конституцията) има значението на първия, общ термин.[8] Мирандският обикновено се разглежда отделно, тъй като не се говори в Испания, а в Португалия има официален статус и влияние от португалския език.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Леонският (разбиран в тесен смисъл като леонските диалекти на територията на провинциите Леон, Самора и Саламанка) в 2006 година е официално признат от автономната област Кастилия и Леон. В член 5, алинея 2 на Автономния статут на Кастилия и Леон е записано:

„ Леонският се ползва със специална защита от страна на институциите, заради своята специална ценност за езиковото наследство на Областта. Неговата защита и поддръжка ще бъдат регулирани.[9] “

Леонският, като част от астуро-леонските езици, е смятан за застрашен език от ЮНЕСКО.[5][10] В края на 1990-те няколко асоциации неофициално предлагат леонски езикови курсове. В 2001 година Леонският университет (Universidad de León) създава курс за учители по леонски и местните и провинциални власти разработват езикови курсове за възрастни. Днес леонски може да бъде учен в големите градове на трите провинции Леон, Самора и Саламанка. Градският съвет на град Леон прави кампании за насърчаване на младите хора да учат леонски. Леонският език няма официален регулатор.

Примерни текстове[редактиране | редактиране на кода]

Член 1 от Всеобща декларация за правата на човека на няколко диалекта на астуро-леонски
(Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.)
Място Провинция Диалект Текст
Кареньо Астурия Централен Tolos seres humanos nacen llibres y iguales en dignidá y drechos y, pola mor de la razón y la conciencia de so, han comportase fraternalmente los unos colos otros.
Сомиедо Астурия Западен Tódolos seres humanos nacen ḷḷibres ya iguales en dignidá ya dreitos ya, dotaos cumo tán de razón ya conciencia, han portase fraternalmente los unos conos outros.
Биерзо Леон Западен Tódolos seres humanos nacen ḷḷibres ya iguales en dignidá ya dreitos ya, dotaos cumo tán de razón ya conciencia, han portase fraternalmente los unos conos outros.
Кабрера Леон Западен Tódolos seres humanos ñacen llibres y iguales en dignidá y dreitos y, dotaos cumo están de razón y concéncia, han portase fraternalmente los unos pa coños outros.
Миранда Миранда ду Доуру Западен (мирандски) Todos ls seres houmanos nácen lhibres i eiguales an denidade i an dreitos. Custuituídos de rezon i de cuncéncia, dében portar-se uns culs outros an sprito de armandade.

Примерен текст на мирандски език е следният текст, написан от Амадеу Ферейра, публикуван в португалския вестник „Публико“ на 24 юли 2007 година и съпоставен с астурския и леонския.

Мирандски: Леонски: Астурски:

Muitas lhénguas ténen proua de ls sous pergaminos antigos, de la lhiteratura screbida hai cientos d'anhos i de scritores hai muito afamados, hoije bandeiras dessas lhénguas. Mas outras hai que nun puoden tener proua de nada desso, cumo ye l causo de la lhéngua mirandesa.

Muitas llinguas tien arguyu de los sous pergaminos antiguos, de la lliteratura escrita van cientos d'annos y d'escritores bien famosos; guei bandeiras d'eisas llinguas. Peru hai outras que nun pueden tener arguyu de nada d'eisu, cumu ye'l casu de la llingua mirandesa.

Munches llingües tienen arguyu de los sos pergaminos antiguos, de la lliteratura escrita hai cientos d'años y d'escritores enforma famosos, güei banderes d'eses llingües. Pero hai otres que nun pueden tener arguyu de nada d'eso, como ye'l casu de la llingua mirandesa.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ González Riaño, Xosé Antón; García Arias, Xosé Lluis. II Estudiu Sociollingüísticu De Lleón: Identidá, conciencia d'usu y actitúes llingüístiques de la población lleonesa. Academia de la Llingua Asturiana, 2008. ISBN 978-84-8168-448-3
  2. ↑ Sánchez Prieto, R. (2008): La elaboración y aceptación de una norma lingüística en comunidades dialectalmente divididas: el caso del leonés y del frisio del norte. In: Sánchez Prieto, R./ Veith, D./ Martínez Areta, M. (ed.): Mikroglottika Yearbook 2008. Frankfurt: Peter Lang.
  3. ↑ El dialecto leonés y el Atlas lingüístico de Castilla y León ((es))
  4. ↑ Maia, Clarinda de Azevedo. Mirandés // Manual de dialectología hispánica. El Español de España. Barcelona, Editorial Ariel, S.A., 1 октомври 1996. En la provincia de Tras-os-Montes... aparte del habla trasmontana (con sus diferentes variantes) existen algunos dialectos estructuralmente próximos a los dialectos leoneses... La zona oriental de esta provincia portuguesa, que linda con tierras leonesas de Zamora, aparte de algunas modalidades regionales marcadamente individualizadas presenta algunos dialectos caracterizados, en diferente grado, por soluciones de tipo leonés. Estos dialectos parecen constituir dos núcleos distintos, no solo de acuerdo con su posición geográfica, sino, sobre todo, en virtud de los diferentes grados de predominio del leonesismo que presentan: por un lado, el grupo formado por los dialectos del rincón nordeste de la provincia, especialmente el de Rio de Onor y Guadramil, a los que se asocian, ya muy diluidos, los dialectos de otras dos poblaciones de la raya: Petisqueira y Deilão; por otro, en la zona oriental, hablado en la Terra de Miranda, el mirandés, el mas marcadamente leonés de todos los dialectos de factura leonesa hablados en territorio portugués, en el que conviene enmarcar como dialecto suyo, el sendinés, hablado en la población de Sendim... (на испански)
  5. ↑ а б UNESCO Interactive Atlas of the World’s Languages in Danger.
  6. ↑ Menéndez Pidal, R. El Dialecto Leonés. Madrid. 1906, 128 – 141
  7. ↑ Morala Rodríguez, Jose Ramón. El leonés en el siglo XXI (un romance milenario ante el reto de su normalización), Instituto De La Lengua Castellano Y Leones, 2009. ISBN 978-84-936383-8-2
  8. ↑ El PSOE propondrá a las Cortes que el leonés se regule allí donde se habla. Diario de León Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine., 23/05/2010.
  9. ↑ Estatuto de Autonomía de Castilla y León, 5/2 // Посетен на 17 март 2013 г. El leonés será objeto de protección específica por parte de las instituciones por su particular valor dentro del patrimonio lingüístico de la Comunidad. Su protección, uso y promoción serán objeto de regulación.
  10. ↑ El leonés, «en peligro» según la Unesco. Diario de León. 1/04/2009.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леонски_език&oldid=12033873“.