Леки крайцери тип „Дидо“
| Леки крайцери тип „Дидо“ Dido-class light cruisers | |
 | |
| Флаг |  Великобритания Нова Зеландия Пакистан |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от типа „Дидо“ |
| Следващ тип | Леки крайцери тип „Фиджи“ |
| Предшестващ тип | Леки крайцери тип „Белфаст“ |
| Подтипове | Леки крайцери тип „Белона“ (Подобрен „Дидо“) |
| Производител | Cammell Laird и др. във Великобритания. |
| Планирани | 16 |
| Построени | 16 |
| В строеж | 1937 г. – 1943 г. |
| В строй | 1940 г. – 1980 г. |
| Утилизирани | 11 |
| Загуби | 5 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 5610 – 5863 t (стандартна); 7195 – 7539 t (пълна) („Харибда“ и „Сцила“ – 6975 t) |
| Дължина | 156,1 m |
| Дължина между перпендикулярите | 147,8 m |
| Ширина | 15,4 m |
| Газене | 5,1 m (при пълна водоизместимост); „Белона“: 5,4 m |
| Броня | пояс: 76 mm; траверси: 25 mm; палуба: 51 – 25 mm; кули: 13 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
| Мощност | 62 000 к.с. (46,2 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 32,25 възела (59,7 km/h) |
| Далечина на плаване | 5560 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1042 – 1100 t |
| Екипаж | 487 души „Белона“: 530 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | тип „279“ |
| Хидроакустическа система (ХАС) | Ехолот тип „128“ |
| Кръстени в чест на: | Дидона |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 5x2 133-mm („Дидо“, „Бонавенчър“ и „Феб“ 4x2) или 4x2 114-mm („Харибда“ и „Сцила“); |
| Зенитна артилерия | 1×1 102-mm (само на „Дидо“, „Бонавенчър“ и „Феб“); 2x4 40-mm; 4x2 или 6x2 20-mm („Дидо“, „Бонавенчър“ и „Феб“: 2x4 12,7-mm картечници „Викерс“) |
| Торпедно въоръжение | 2x3 533-mm ТА[~ 1] |
| Леки крайцери тип „Дидо“ в Общомедия | |
„Дидо“ (на английски: Dido, – Дидона) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война[~ 2]. Всичко от проекта са построени 11 единици: „Дидо“ (на английски: HMS Dido (37)), „Бонавенчър“ (на английски: HMS Bonaventure (31)), „Наяд“ (на английски: HMS Naiad (93)), „Феб“ (на английски: HMS Phoebe (43)), „Евриал“ (на английски: HMS Euryalus (42)), „Сириус“ (на английски: HMS Sirius (C82)), „Хермион“ (на английски: HMS Hermione (74)), „Клеопатра“ (на английски: HMS Cleopatra (33)), „Аргонаут“ (на английски: HMS Argonaut (C61)), „Харибда“ (на английски: HMS Charybdis (88)), „Сцила“ (на английски: HMS Scylla (98)) Предназначени са за ескадрена служба и са развитие на крайцерите от типа „Аретуза“. Първите крайцери на британския флот, получили универсална артилерия като главен калибър. Управление на зенитния огън с помощта на ПУАЗО със силова жиростабилизация и радарно насочване по далечина, височина и азимут.
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
Корабите от типа „Дидо“ са предназначени за ескадрена служба със задачата да поддържат и противодействат на разрушителите и в качеството на крайцери за ПВО[1]. Проектът е базиран на основата на по-ранните крайцери от типа „Аретуза“ с нов състав на въоръжението от десет 133-мм оръдия в пет универсални установки (3 на носа и 2 на кърмата), унифицирани със стоящите на линкорите от типа „Кинг Джордж V“, и два четирицевни „пом-пома“. Тъй като новите крайцери не са предназначени за самостоятелни действия по транспортните комуникации, се отказват от бордовия хидросамолет. Крайцерът трябва да стане достатъчно евтин, за да бъде построен в голяма серия, но и достатъчно голям, за да действа заедно с по-тежките кораби в сложни условия на морето, да бъде доста бързоходен и маневрен за съвместни действия с разрушителите, да обладава нисък силует, да има защита и устойчивост срещу бойни повреди от огъня на разрушителите[1].
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
На крайцери „линкорните“ куполни установки Mk.I за 133 mm оръдия са заменени с установки Mk.II (без подкуполните междинни отделения), което позволява да се увеличи боезапасът. Оръдието осигурява на 36,3-кг снаряд далечина на стрелбата до 22 000 м и досегаемост по височина до 14 900 м. Всички крайцери при влизането си в строй имат РЛС типове 279 или 281, 284.
Първата кула, на първите три крайцера от типа, е склонна към заклинване (отбелязани са тринадесет инцидента в течение на периода 1940 – 1941 г.). Този проблем е основно като следствие от лекотата на конструкцията, която се деформира при щормово време или по време на скоростни завои. Това е променено чрез укрепване на носовия край и усилване на частите на погона, необходими за работата на установката. На по-късните кораби тези модификации са проведени в процеса на тяхното строителства и те нямат подобни проблеми. Също е зафиксирано, че след зимата на 1941 г. на ранните кораби този проблем изчезва. Въпреки това през 1950 г. на HMS Euryalus носовата кула задълго излиза от строй, заради проблем с направляващите ролки на кулата.
Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]
Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбчати агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни парни котела Адмиралтейски тип. Всички котли имат паропрегреватели, подгряване на горивото и въздуха. Схемата е ешелонна; котлите са разположени по два в две котелни отделения, в носовото котелно отделение котлите са разположени побордно, в кърмовото – тандемно, ТЗА се намират в две машинни отделения. Работното налягане на парата в котлите е 27,58 кг/см² (27,22 атм.), температурата ѝ е 343°С. Всеки агрегат има мощност от 15 500 к.с., което трябва да осигурява скорост на хода (при пълно натоварване) от 30,5 възела, максималната скорост, при стандартна водоизместимост, трябва да съставлява 32,25 възела. Далечината на хода съставлява 1500 морски мили на ход 30 възела, 2440 морски мили на ход 25 възела, 3480 морски мили на ход 20 възела и 4400 мили на ход дванадесет възела.
Електрозахранване[редактиране | редактиране на кода]
Напрежението на мрежата е 220 В. Електричеството се произвежда от четири турбогенератора с мощност по 300 кВт.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Корабостроител | дата на залагане | дата на спуск на вода | дата на влизане в строй | край на службата | Забележи |
|---|---|---|---|---|---|---|
| „Дидо“ | 26 октомври 1937 | 18 юли 1939 | 30 септември 1940 | предаден за скрап през 1957 г. | ||
| „Бонавенчър“ | 30 август 1937 | 19 април 1939 | 24 май 1940 | торпилиран от италианската подводница (ПЛ) „Амбра“ на 31 март 1941 г. | ||
| „Наяд“ | 26 август 1937 | 3 февруари 1939 | 24 юли 1940 | торпилиран от немската ПЛ U-565 на 11 март 1942 г. | ||
| „Феб“ | 2 септември 1937 | 25 март 1939 | 27 септември 1940 | предаден за скрап през 1956 г. | ||
| „Евриал“ | 21 октомври 1937 | 6 юни 1939 | 30 юни 1940 | предаден за скрап през 1959 г. | ||
| „Сириус“ | 6 април 1938 | 18 септември 1940 | 6 май 1942 | предаден за скрап през 1956 г. | ||
| „Хермион“ | 6 октомври 1937 | 18 май 1939 | 25 март 1941 | торпилиран от немската ПЛ U-205 на 16 юни 1942 г. | ||
| „Клеопатра“ | 5 януари 1939 | 27 март 1940 | 5 декември 1941 | предаден за скрап през 1958 г. | ||
| „Аргонаут“ | 21 ноември 1939 | 6 септември 1941 | 8 август 1942 | предаден за скрап през 1955 г. | ||
| „Харибда“ | 9 ноември 1938 | 17 септември 1940 | 3 декември 1941 | потъва в сражението при Септ Ил на 23 октомври 1943 г. | ||
| „Сцила“ | 18 август 1938 | 24 юли 1940 | 12 юни 1942 | предаден за скрап през 1950 г. |
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Проектът се оказва удачен и по програмите за 1936, 1937 и 1938 година са заложени 10 кораба. Още шест (от тях пет – по променен проект) са заложени по „Извънредната“ военна програма.
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички данни се привеждат към 1939 г.
- ↑ Корабите от тази серия носят имената на герои от древногръцката митология и история.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
- Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, Эксмо, 2012. ISBN 978-5-699-53781-5. с. 112.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- DIDO AA cruisers (1940 – 1942) ((en))
- Gunnery Layout of a Dido-class cruiser. from Gunnery Pocket Book 1945 placed online courtesy of Historic Naval Ships Association ((en))
- Newsreel video of HMS Scylla fighting the Luftwaffe while protecting convoy PQ18 Архив на оригинала от 24 април 2011 в Wayback Machine. ((en))
- Our Navy in Action; newsreel footage of Dido-class cruisers engaging Axis aircraft and Italian battleships during the Battle of Sirte on 22 March 1942 Архив на оригинала от 11 юни 2011 в Wayback Machine. ((en))
- Short video clip of a Dido-class cruiser in action ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Дидо“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Дидо““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |