Кьолмен
| Кьолмен | |
  Кьолмен  Кьолмен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 86 души[1] (15 март 2024 г.) 14,3 души/km² |
| Землище | 6,021 km² |
| Надм. височина | 213 m |
| Пощ. код | 9888 |
| Тел. код | 05392 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 41054 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
| Кметство – кмет | Исуф Хюсеин Исуф |
Кьòлмен е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кьолмен се намира на около 33 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 5 km северно от общинския център град Върбица и около 23 km изток-югоизточно от град Омуртаг. Разположено е в историко-географската област Герлово, край северния бряг на югозападния ръкав на язовир „Тича“, в който откъм запад близо до селото се влива река Голяма Камчия. Надморската височина в центъра на Кьолмен при кметството е около 214 m, на юг към язовира намалява до 190 – 195 m, а към северния край на селото нараства до около 230 m.
Климатът е умереноконтинентален.
Общински път от Кьолмен на северозапад се свързва с първокласния републикански път I-7, водещ на север през селата Конево и Иваново и град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“, а на юг – през село Менгишево, град Върбица и пътния възел „Петолъчката“ до връзка с автомагистрала „Тракия“.
Землището на село Кьолмен граничи със землищата на: село Конево на север; село Ловец на североизток; село Маломир на изток; град Върбица на юг; село Менгишево на запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в България от 1878 г.[2]
При някои от преброяванията на населението селото е записвано като:
- Гьолемен – преброяване на 1 януари 1881 г. (346 жители);[3]
- Гюлемен – преброяване на 1 януари 1893 г.;[4]
- Кьолемен (Гюлемèн) – преброяване на 31 декември 1934 г. след преименуване.[5][6]
Селото носи името Кьолмен от 1966 г.[7]
Начално училище в село Гюлемен (Кьолмен) е основано през 1911 г. То е частно, издържано от населението. Училището се помещава в частна къща. През 1912 г. то се премества в едно кафене. През периода 1913 – 1916 г. училището е закрито поради войната[8]. През 1920 г. в селото се открива Народно първоначално училище, което се помещава в частна къща. В съхранявания в Държавния архив – Шумен архивен фонд на училището няма документи, свидетелстващи за училищна дейност след 1947 г.[9]
Читалище „Просвета“ в село Кьолмен е основано през 1929 г. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност. В съхранявания в Държавния архив – Шумен архивен фонд на читалището последните документи са от 1980-те години.[10]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Числеността на населението на село Кьолмен според преброяванията през годините е както следва:[11]
|  |
Етническият състав на населението на село Кьолмен по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[12]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 80 | 100.00 |
| Българи | ? | ? |
| Турци | 79 | 98.75 |
| Цигани | – | – |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | – | – |
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Кьолмен към 2023 г. е център на кметство Кьолмен.[13][14]
В село Кьолмен към 2023 г. има джамия.[15]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
След теренно археологическо проучване по брега на язовир „Тича“, долината на река Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци е разкрито селище от халколита и късната античност, с площ от 600 m² в стопанския двор на селото.[16]
Кьолменският надпис, намерен в местността Зуньово кладенче през 1956 г., е създаден най-вероятно от траките и е изписан върху каменна плоча, част от древна гробница. Надписът, който съдържа общо 56 букви, се причислява към V век пр.н.е. Текстът изглежда по следния начин:
NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ·Ξ·ΕΒΑΡ·ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ· ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ
През 1965 г. българският езиковед Владимир Георгиев публикува предварително съобщение с тълкувание на надписа: „Ебар (или Хебар (Хебър)) (син) на Зесас аз 58 години живях тук. Не повреждай (?) този (? гроб или покойник). Не осквернявай самия този покойник, за да не ти се направи това.“ Проф. Георгиев предполага, че езикът на надписа представлява трако-мизийски преходен диалект.[17]
Погребалният инвентар в гробницата е характерен за тракийски воин от благороднически произход. Съдържа 238 фрагмента от ризница, копия от желязо и ножче от желязо, тока от конско снаряжение, глинена амфора, каничка, бронзови фрагменти от шлем и фрагменти от паници и амфори.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. КЬОЛМЕН (Гюлемен, Кьолемен). Справка към 31 май 2023.
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места според преброяването на 1 януари 1881 г.; София, Държавна печатница, 1885, стр. 117 (124). Гьолемен с. / Община Мутафлар / Околия Осман Пазар / Окръг Шумен
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 79 (74). Окръг Шумен / 3. Околия Осман Пазар / Община Върбица: 2) с. Гюлемен
- ↑ Национален регистър на населените места. Информация с. Кьолмен, общ. Върбица, обл. Шумен – 14/08/1934. Събитие: промяна на наименование. Наименование: Кьолемен.
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 66 (85); околия Преслав, община Върбица, село Кьолемен (Гюлемèн).
- ↑ Национален регистър на населените места. Информация с. Кьолмен, общ. Върбица, обл. Шумен – 08/01/1966. Събитие: промяна на наименование. Наименование: Кьолмен.
- ↑ Междусъюзническата война (16 юни – 28 юли 1913 г.) и Първата световна война (28 юли 1914 – 11 ноември 1918 г.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 403К „Народно начално училище – с. Кьолмен, Шуменско (1911 – 1944)“; История на фондообразувателя. Списък с описи → Инвентарен опис № 1 / / (1920 – 1947)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1565 „Народно читалище „Просвета“ – с. Кьолмен, Шуменско (1944 – 1998)“; История на фондообразувателя. Списък с описи → Инвентарен опис Инвентарен опис № 1 / / (1931 – 1987)
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Кьолмен, общ. Върбица, обл. Шумен
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Кьолмен, общ. Върбица
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Кьолмен
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Кьолмен, област Шумен. Джамия
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия
- ↑ Тракийските надписи от с. Езерово и с. Кьолмен, Андрей Киряков, Списание „Завети“, бр.4, 2006 г., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304222233/http://ziezi.net/glosi.htm, посетен на 23 януари 2017
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-030
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-3 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
| ||||||||||
