Купа на африканските нации
| Купа на африканските нации | |
 | |
| Вид спорт | футбол |
|---|---|
| Основан | 1957 |
| Брой отбори | 24 |
| Държави | Африканска футболна конфедерация |
| Наст. победител |  Кот д'Ивоар |
| Уебсайт | www.cafonline.com |
 Купа на африканските нации 2023 | |
| Купа на африканските нации в Общомедия | |
Купата на африканските нации е главният международен футболен турнир в Африка. Той се провежда под егидата на Африканската футболна конфедерация (КАФ) и е аналог на Европейското първенство по футбол за африканските страни. Първото издание на турнира е през 1957 г., а от 1968 г. насам той се провежда веднъж на всеки две години.
Само три отбора участват в Купата на африканските нации през 1957 г. Това са Египет, Судан и Етиопия, а отборът на Република Южна Африка е дисквалифициран заради апартейда. По-късно турнирът се разширява и са въведени квалификации, в които участват почти всички национални отбори от Африка. През 1998 г. за първи път във финалите участват 16 отбора, които са разпределени в четири групи по четири отбора във всяка, а първите два от всяка група продължават във фазата на директните елиминации. Този формат на турнира остава непроменен до днес.
Общо 13 отбора са печелили Купата на африканските нации. Египет го е правил рекордните 7 пъти, Камерун има 5 титли, а Гана – четири.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите турнири[редактиране | редактиране на кода]
През юни 1956 г. по време на третия конгрес на ФИФА в Лисабон е основана Африканската футболна конфедерация. Веднага се зараждат планове за организиране на континентално футболно първенство. Това става през февруари 1957 г., когато в Хартум се провежда първото издание на Купата на африканските нации. Първоначалната идея е да участват четирите страни основателки на КАФ – Египет, Етиопия, Република Южна Африка и Судан, но южноафриканците отказват да изпратят отбор, състоящ се и от бели, и от цветнокожи играчи. Това довежда до дисквалификацията на отбора от турнира и изключването му от КАФ. До завръщането си в конфедерацията през 1992 г. Република Южна Африка не участва в никакви международни първенства на африканския континент. По този начин първият турнир минава с участието на три отбора и включва изиграването само на два мача, а Етиопия, която трябва да е съперник на Република Южна Африка в полуфиналната среща, се класира директно на финала. Египет става първият шампион на Африка, след като побеждава Судан на полуфинала и Етиопия във финалния мач.
Две години по-късно същите три отбора взимат участие във второто издание на Купата на африканските нации в Египет. Отборът на домакините успява да защити титлата си, надделявайки този път над Судан в решителния мач. На турнира през 1962 г. в Адис Абеба дебют записват отборите на Тунис и Уганда. Шампион е Етиопия, която побеждава Египет на финала след продължения, не позволявайки на египтяните да спечелят трета поредна титла.
През 1963 г. Гана участва за първи път като домакин на турнира и успявя да го спечели след убедителна победа над Судан на финала. През следващото десетилетие Гана се утвърждава като главна футболна сила в Африка, като успява да повтори успеха си две години по-късно на първенството в Тунис, по този начин изравнявайки постижението на Египет от две титли, а на следващите две издания на турнира достига до финалния мач. На първенството през 1965 г. е въведено ново правило с цел ускорявяне развитието на африканския футбол: всеки отбор може да пуска на терена не повече от двама играчи, подвизаващи се в неафрикански стани.
Финалите на Купата на африканските нации през 1968 г. включват две групи с по четири отбора, първите два от които се класират за полуфиналите. Този формат на турнира се запазва до 1992 г. Демократична република Конго печели първата си титла, побеждавайки Гана в решителния мач, а две години по-късно отборът на Судан вдига трофея след победа отново над Гана. Котдивоарският нападател Лоран Поку става голмайстор на тези две първенства съответно с шест и осем гола, а постиженеито му от общо 14 гола в Купата на африканските нации остава ненадминато до 2008 г.
70-те години[редактиране | редактиране на кода]
Шест различни отбора печелят Купата на африканските нации от 1970 до 1980 г. – Судан, Република Конго, Заир, Мароко, Гана и Нигерия. Втората титла на Заир от турнира през 1974 г. (преди това отборът е спечелил първенството веднъж под името Демократична република Конго) е постигната след успех срещу Замбия във финала. За първи и единствен път в историята на турнира финалният мач трябва да се преиграва, след като първата среща между двата отбора завършва при равенство 2 – 2 след продължения. Преиграването е спечелено от Заир с 2 – 0. Нападателят Муламба Ндайе отбелязва всичките четири гола за отбора на Заир в тези два мача. Той става и голмайстор на турнира с общо девет попадения, което е рекорд за едно издание на Купата на африканските нации. Мароко печели трофея през 1976 г. в Етиопия, а Гана го прави за трети път през 1978 г., ставайки първата нация с три титли. През 1980 г. Нигерия е домакин на първенството и побеждава Алжир на финала, за да стане осмата страна с триумф от Купата на африканските нации.
80-те години[редактиране | редактиране на кода]
Гана си възвръща титлата и званието шампион на Африка на първенството в Либия през 1982 г. Правилото за най-много двама легионери в един отбор е отменено, тъй като вече голяма част от африканските футболисти играят в европейски клубове, и съставите са укрепени значително. Домакините от Либия побеждават Гана в мача на откриванито на турнира, но същите два отбора се срещат във финалния мач и този път ганайците са победители след равенство 1 – 1 след продължения и 7 – 6 след изпълнение на дузпи. Победител в Купата на африканските нации през 1984 г. е отборът на Камерун, който, побеждавайки Нигерия, печели турнира за първи път и впоследствие успява да достигне финалните срещи на следващите му две издания, като губи първата от тях от Египет и печели втората след успех отново срещу Нигерия. Две години по-късно нигерийците играят трети финал в рамките на четири издания на първенството, но губят от домакина Алжир.
90-те години[редактиране | редактиране на кода]
През 1992 г. в списъка на победителите се появява ново име – Кот д'Ивоар. За първи път Купата на африканските нации се провежда в Сенегал, а броят на участниците е увеличен до 12 заради нарастващия брой на страните, които желаят да вземат участие в квалификациите. Кот д'Ивоар печели и полуфинала срещу Камерун, и финала срещу Гана след изпълнение на дузпи, като във финалния мач резултатът след наказателните удари е 11 – 10. Отборът успява да не допусне нито един гол във вратата си в игрово време в петте си срещи от турнира.
През април 1993 г. Замбия изживява трагедия – катастрофира самолетът, с който националният отбор на страната пътува за Сенегал, за да изиграе квалификационен мач за Световното първенство в САЩ. Загиват всичките 30 души на борда, включително 18 футболисти. Но няколко играчи, които се подвизават в Европа, не са в самолета по време на трагедията. Те стават основата на нов отбор, който успява да достигне финала на Купата на африканските нации през 1994 г. в Тунис. Там Замбия губи от Нигерия, за която това е четвърти финал за последните десет години.
Юбилейното двайсето издание на Купата на африканските нации се провежда в Република Южна Африка през 1996 г. Това е първо участие на домакините в турнира, след отмяна на дългогодишната забрана за участие поради падането на апартейда и неуспешен опит за класиране за първенството две години по-рано. Форматът на надпреварата вече включва 16 отбора, но през 1996 г. те са 15 поради отказа на Нигерия да участва в последния момент. Южноафриканците печелят това издание на турнира и отново достигат финалната среща две години по-късно, но там губят от състава на Египет, който по този начин постига четвъртата си титла, изравнявайки се с Гана по този показател.
21 век[редактиране | редактиране на кода]
Първенството през 2000 г. е първото, което минава под съвместното домакинство на две държави – Гана и Нигерия. То е спечелено от отбора на Камерун, който успява да повтори успеха си на следващото издание на надпреварата. В първенствата през 2004 и 2006 г. шампиони стават домакинстващите отбори. В първия случай това е Тунис, който не е триумфирал в турнира дотогава, а във втория – Египет, за който това е рекордна пета титла.
Египет печели и следващите два турнира – през 2008 и 2010 г. и по този начин става първият отбор, който става футболен шампион на Африка три последователни пъти. През 2010 г. камерунецът Самюел Ето'о поставя рекорд за най-много отбелязани голове в историята на Купата на африканските нации с общо 18 попадения.
Квалификации[редактиране | редактиране на кода]
През 1962 г. за първи път участниците във финалния турнир на Купата на африканските нации се определят чрез квалификации. От 1962 до 1990 г. квалификационните турнири се състоят от директни елиминации, като броят на кръговете зависи от този на отборите, които участват. В квалификациите за първенството през 1992 г. са въведени групи, в които няколко отбора играят помежду си по системата всеки срещу всеки. До 2006 г. домакинът на първенството и действащият носител на трофея се класират автоматично за финалите. От 2008 г. само домакинът получава тази промоция.
Статистика[редактиране | редактиране на кода]
Резултати[редактиране | редактиране на кода]
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
(1) През 1957 .svg){kind=small}
Република Южна Африка е дисквалифицирана от турнира заради апартейда.
(2) През 1959 трите отбора играят по системата всеки срещу всеки. В последния мач от турнира ОАР побеждава Судан с 2 – 1 и си осигурява първото място.
(3) През 1976 няма финален мач, тъй като последният етап на турнира представлява група от четири отбора.
(4) В този мач е присъдена победа с 2 – 0 и трето място за Нигерия след отказа на отбора на Тунис да продължи мача в 42-рата минута при резултат 1 – 1.
(5) В този мач не се играят продължения.
Шампионите в турнира[редактиране | редактиране на кода]
| Брой | Отбор | Години |
|---|---|---|
| 7 пъти |  Египет | 1957, 1959, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010 |
| 5 пъти |  Камерун | 1984, 1988, 2000, 2002, 2017 |
| 4 пъти |  Гана | 1963, 1965, 1978, 1982 |
| 3 пъти |  Нигерия | 1980, 1994, 2013 |
| Кот д'Ивоар | 1992, 2015, 2023 | |
| 2 пъти |  ДР Конго | 1968, 1974 |
 Алжир | 1990, 2019 | |
| 1 път | ||
 Етиопия | 1962 | |
 Судан | 1970 | |
 Република Конго | 1972 | |
 Мароко | 1976 | |
 Република Южна Африка | 1996 | |
 Тунис | 2004 | |
 Замбия | 2012 | |
 Сенегал | 2021 |
Рекорди[редактиране | редактиране на кода]
Отборни[редактиране | редактиране на кода]
- Най-много участия
- 22,
Египет (1957, 1959, 1962, 1963, 1970, 1974, 1976, 1980, 1984, 1986, 1988, 1990, 1992, 1994, 1996, 1998, 2000, 2002, 2004, 2006, 2008, 2010) - Най-много титли
- 7, Египет (1957, 1959, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010)
- Най-много поредни титли
- 3, Египет (2006, 2008, 2010)
- Най-много финали
- 8,
Гана (1963, 1965, 1968, 1970, 1978, 1982, 1992, 2010) и Египет (1957, 1959, 1962, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010) - Най-много поредни финали
- 4, Гана (1963, 1965, 1968, 1970)
- Най-много трети места
- 7,
Нигерия (1976, 1978, 1992, 2002, 2004, 2006, 2010) - Най-много участия във финалната четворка
- 14, Египет (1957, 1959, 1962, 1963, 1970, 1974, 1976, 1980, 1984, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010)
- Най-голяма победа
- 6 – 1,
Кот д'Ивоар – 
Етиопия, 1970 г.; - 5 – 0, Кот д'Ивоар –
Гвинея, 2008 г. - Най-много голове в един мач
- 9,
Обединена арабска република (Египет) – Нигерия 6 – 3, 1963 г. - Най-много изпълнени дузпи след равен мач
- 24 (21 отбелязани и 3 пропуснати), Кот д'Ивоар – Гана 11 – 10 (0 – 0 след редовното време и продължения), 1992 г.;
- 24 (23 отбелязани и 1 пропусната),
Камерун – Кот д'Ивоар 11 – 12 (1 – 1 след редовното време и продължения), 2006 г.
Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]
- Най-много голове
- 18, Самюел Ето'о ( Камерун)
- Най-много голове в един турнир
- 9, Муламба Ндайе (
Заир), 1974 г. - Най-бърз гол
- 23-та секунда, Айман Мансур ( Египет срещу Габон), 1994 г.
Организация и посещаемост[редактиране | редактиране на кода]
- Най-много проведени домакинства
- 4, Египет (1959, 1974, 1986, 2006) и Гана (1963, 1978, 2000, 2008)
- Забележка: Гана организира първенството през 2000 г. съвместно с Нигерия.
- Най-голяма посещаемост за един турнир
- 735 000 зрители (средно по 46 000 зрители на мач), 1980 г.
- Най-голяма посещаемост за един мач
- 120 000 зрители, Алжир – Нигерия, 1990 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||
