Куйо Куев

Куйо Куев
български литературен историк
Роден
1909 г.
Починал
1991 г. (82 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Работиллитературен историк, университетски преподавател
Научна дейност
Областистория на литературата
Учил приМечислав Малецки
Работил вСофийски университет, Ягелонски университет
Видни студентиФранчишек Славски
ПубликацииСъдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете (1979)
НаградиДимитровска награда
Титлапрофесор
Членува вБългарска академия на науките

Куйо Марков Куев е български литературен историк, медиевист, специалист по история на старобългарската и славянските литератури и полско-българските литературни отношения, професор в Софийския университет, където в годините 1972 – 1976 е декан на Факултета по славянски филологии, преподавател по български език в Ягелонския университет (1937 – 1939), директор на Центъра по българистика към БАН, културен аташе в Полша (1948 – 1951), главен редактор на научното списание „Palaeobulgarica“ (1982 – 1991).[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Чувството за природата у Иван Вазов (1943)
  • Konstantyn Kostenecki w literaturze bulgarskiej i serbskiej (1950)
  • Полско-българки речник. Slownik polsko-bulgarski (1961) – съавтор
  • „Черноризец Храбър“ (1967) – докторска дисертация
  • Климент Охридски. Събрани съчинения. Т.1 – 3 (1970 – 1977) – съавтор
  • Азбучната молитва в славянските литератури (1974)
  • Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете (1979)
  • Иван Александровият сборник от 1348 г. (1981)
  • Събрани съчинения на Константин Костенечки (1984)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиев, Иван. Куйо Марков Куев. Sesdiva.eu. Посетен на 27 юли 2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]