Кристо Темелко
| Кристо Темелко | |
| албански политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1990 г. |
Кристо Темелко (на албански: Kristo Themelko) с псевдоним Шуля (Shulja) е албански военен и политик, деец на Албанската комунистическа партия, по-късно преследван като съмишленик на Кочи Дзодзе.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Кръсто Иванов Темелков в 1915 година в костурското българско село Връбник в семейството на Иван и Дона.[1] Завършва четвърто отделение и работи като земеделец във Връбник, а по-късно като марангоз в Тирана.[2] През пролетта на 1937 година започва работа в Шкодра, където е ръководител на местната комунистическа група заедно с Кемал Стафа, Зеф Мала и Васил Шанто. През 1938 година е арестуван от зогисткия режим. Пред съда отрича да принадлежи към комунистическото движение. Осъден е на една година за престъпление срещу държавата на 10 февруари 1939 година. След италианската окупация на Албания, на 7 април 1939 година е освободен с постановление на вицекраля Франческо Якомони.[3]
През май 1942 година Темелко е в къщата в Тирана, в която загива Кемал Стафа, но успява да се спаси, като се предполага, че те са предадени от Енвер Ходжа, спечелил много от смъртта на Стафа.[4]
През октомври и ноември 1944 година по заповед на югославския лидер Войо Тодорович и Енвер Ходжа[5] Темелко участва в арести и екзекуции на хора без съдебен процес.[6][7]
През 1945 година Темелко е генерален секретар на профсъюзите.[5]
След Втората световна война на първите избори за парламент, Темелко е избран за депутат.
На първия конгрес на партията в Тирата от 8 до 22 ноември 1948 година за проюгославска и антисъветска политика е отстранен от Политбюро на АКП, свален от поста директор на политическия отдел, изгонен от армията и изключен от АКП.
Умира в 1990 година.[8]
Темелко е включен в списъка на Института за изследване на престъпленията и последиците от комунизма, който обобщава участниците, носещи пряка отговорност за престъпленията на Албанската комунистическа партия и Армията за национално освобождение, като като част от военните, „които вдъхновяват, организират, разпореждат, екзекутират или подпомагат партизанските сили в престъпни действия“.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kaloçi, D. Akuzat ndaj 73 komunistëve në gjyqin me Qemal Stafën // Shqip (121). 6 maj 2007. с. 18 – 19.
- ↑ Dervishi, Kastriot. Masakra e Tiranës e nëntorit 1944 // 55 (318). Tiranë, 18 nëntor 2010. с. 16 – 17.
- ↑ Dervishi, Kastriot. Lëvizja komuniste në vitet 1924-1944 dhe formimi i PKSH-së. Tiranë, 55, 2016. ISBN 978-9828-106-38-4. с. 160.
- ↑ Xoxa, K. Të paktën 15 komunistë fajësonin Enverin për vrasjen e Qemalit // 55. 23 shtator 2014.
- ↑ а б Dervishi, Kastriot. Masakra e nëntorit 1944 në Tiranë u urdhërua nga Enver Hoxha dhe një jugosllav // Panorama. 17 nëntor 2017.
- ↑ Butka, Uran. Relacioni i Gogo Nushit për Enverin: Vramë 60 vetë në Tiranë // Panorama. 27 nëntor 2014.
- ↑ Xoxa, K. Pajtimi Kombëtar dhe pajtimi sharlatan // 55. 18 nëntor 2012.
- ↑ Titani, Gj. dhe L. Kondi. Naxhije Dume: Vrasja e Qemal Stafës, pengu im i përjetshëm: [Për herë të parë ish-anëtarja e KQ të PKSH-së, rrëfen historinë e Luftës] // Panorama (203). 20 prill 2003. с. 12 – 13.
- ↑ Lufta e Dytë Botërore në Shqipëri, E papublikuar/ Arkivi i Shtetit, 260 emrat që rrëfyen ekzekutimet në ushtrinë partizane // Gazeta Standard, 29 ноември 2014. Посетен на 11 януари 2019.
