Крепостно право
Крепостното право (старофренски: servage) е името, дадено на правния и икономически статус на крепостните селяни в рамките на феодалната система, особено в икономическата система манориализъм (или манор).
Крепостните селяни са най-ниската социална класа във феодалната държава и техният статут е подобен на този на робите, различавайки се от тях само по това, че не могат да бъдат продавани отделно от земята, която обработват. Крепостното право въвежда забрана за земеделските производители да напускат по своя воля и преценка селските си стопанства, като в случай на бягство подлежат на принудително връщане. Също така предвижда наследствено подчинение на селяните към административните и съдебните органи на феода и/или феодала, лишавайки земеделските производители от право да придобиват (съответно и отчуждават) селски стопанства (недвижими имоти) и в частност земеделска земя. Според средновековното право (понякога, но не навсякъде) в наследство от робската античност феодалът е имал право да отчуждава селяните без земята и имуществото на феода.
Официални дати на отмяна на крепостното право по страни[редактиране | редактиране на кода]
Официалната отмяна на крепостното право не винаги означава неговата реална отмяна и подобряване на условията на живот на селяните
Княжество Влахия: 1746
Княжество Молдова: 1749
Курфюрство Саксония: 19 декември 1771 (1-ви стадий, 2-ри стадий – 1832)
Свещена Римска империя (Хабсбургска монархия): 1 ноември 1781, 11 юни и 12 юли 1782 (1-ви стадий, 2-ри стадий – 1848) 
Кралство Унгария: 23 юли 1785 (1-ви стадий, 2-ри стадий – 1848)
- Маркграфство Баден: 23 юли 1783
Дания: 20 юни 1788 (1-ви стадий, 2-ри стадий – 1 януари [1800]])
Франция: 3 ноември 1789
Швейцария: 4 май 1798
Шлезвиг-Холщайн (в състава на Дания): 19 декември 1804
Померания (в състава на 
Швеция): 4 юли 1806
Варшавско херцогство: 22 юли 1807
Кралство Прусия: 9 октомври 1807 (1-ви стадий, 2-ри стадий – 1811 – 1823)- Кралство Вестфалия: 1807
Кралство Бавария: 31 август 1808- Херцогство Насау: 1 септември 1812
Кралство Вюртемберг: 18 ноември 1817- Велико херцогство Хесен: 1820
- Велико херцогство Мекленбург-Шверин: 1820
Кралство Хановер: 1831- Хесен-Касел: 1831
Кралство Саксония: 17 март 1832
Княжество Сърбия: 1835
Австрийска империя: 7 септември 1848 - Кралство Унгария: 18 март 1848 (1-ви стадий, 2-ри стадий – 2.3.1853)
Хърватия: 25 април 1848
България: 1858 (в състава на 
Османската империи – де-юре, де-факто – 1879)[източник? (Поискан преди 48 дни)]
Руска империя: 19 февруари 1861 - Естонска губерния: 23 май 1816
- Курландска губерния: 25 август 1817
- Лифландска губерния: 26 март 1819
- Тифлиска губерния: 13 октомври 1864
- Кутаиска губерния: 13 октомври 1865
- Мегрелия: 1 декември 1866
- Бесарабска губерния: 14 юни 1868
- Абхазия, Армения, Азербайджан: 1870
- Сванетия: 1871
- Калмикска степ: 1892
Тонга: 1862
Босна и Херцеговина: 1918
Афганистан: 1923
Бутан: 1956
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
