Крепостно право

Крепостното право (старофренски: servage) е името, дадено на правния и икономически статус на крепостните селяни в рамките на феодалната система, особено в икономическата система манориализъм (или манор).

Крепостните селяни са най-ниската социална класа във феодалната държава и техният статут е подобен на този на робите, различавайки се от тях само по това, че не могат да бъдат продавани отделно от земята, която обработват. Крепостното право въвежда забрана за земеделските производители да напускат по своя воля и преценка селските си стопанства, като в случай на бягство подлежат на принудително връщане. Също така предвижда наследствено подчинение на селяните към административните и съдебните органи на феода и/или феодала, лишавайки земеделските производители от право да придобиват (съответно и отчуждават) селски стопанства (недвижими имоти) и в частност земеделска земя. Според средновековното право (понякога, но не навсякъде) в наследство от робската античност феодалът е имал право да отчуждава селяните без земята и имуществото на феода.

Официални дати на отмяна на крепостното право по страни[редактиране | редактиране на кода]

Официалната отмяна на крепостното право не винаги означава неговата реална отмяна и подобряване на условията на живот на селяните

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]