Крал на Унгария

Това е списък на ранните владетели и кралете на Унгария. За държавните глави след 1918 вижте Президент на Унгария.

Унгарски владетели
Династия Владетел Управление Забележки
Арпади Алмош ок. 858 – ок. 895 Първият велик княз на унгарците.
Арпади Арпад ок. 895 – ок. 907 Син на Алмош, обединител на унгарските племена. Смята се, че е начело на маджарите, при заселването им в Централна Европа. Вероятно управлява заедно с Курсан.
Арпади Золтан ок. 907 – ок. 947 Син на Арпад
Арпади Фаличи ок. 947 – ок. 955 Внук на Арпад
Арпади Такшон ок. 955–ок. 971 Син на Золтан.
Арпади Геза ок. 971 – 997 Син на Такшон.
Арпади Ищван I 997 – 1038 Син на Геза, първи крал на Унгария (1001).
Династични междуособици 1038 – 1046.
– Петер Орсеоло 1038 – 1041, 1044 – 1046 Внук на Геза.
– Шамуел Аба 1041 – 1044 Зет на Геза.
Въстание Вата 1046 – 1047
Арпади Андраш I 1047 – 1061 Правнук на Такшон. Възстановяване на династията на Арпадите.
Арпади Бела I 1061 – 1063 Брат на Андраш I.
Арпади Шаламон 1063 – 1074 Син на Андраш I.
Арпади Геза I 1074 – 1077 Син на Бела I.
Арпади Ласло I 1077 – 1095 Брат на Геза I.
Арпади Калман 1095 – 1116 Син на Геза I.
Арпади Ищван II 1114 – 1131 Син на Калман.
Арпади Бела II 1131 – 1141 Син на Калман.
Арпади Геза II 1141 – 1161 Син на Бела II.
Арпади Ищван III 1161 – 1172 Син на Геза II.
Арпади Ласло II 1162 – 1163 Брат на Геза II.
Арпади Ищван IV 1163 Брат на Геза II.
Арпади Бела III 1172 – 1196 Брат на Ищван III.
Арпади Имре 1196 – 1204 Син на Бела III.
Арпади Ласло III 1204 – 1205 Син на Имре.
Арпади Андраш II 1205 – 1235 Брат на Имре.
Арпади Бела IV 1235 – 1270 Син на Андраш II. Монголско нашествие.
Арпади Ищван V 1270 – 1272 Син на Бела IV.
Арпади Ласло IV 1272 – 1290 Син на Ищван V.
Арпади Андраш III 1290 – 1301 Внук на Андраш II. Последен крал от династията на Арпадите.
Пршемисъл Венцел 1301 – 1305 Пра-правнук на Бела IV по женска линия. Крал на Чехия, избран за крал на Унгария. Той не е общопризнат и днес обикновено не се смята за крал.
Вителсбах Ото 1305 – 1308 Внук на Бела IV по женска линия. Наричан също Бела V, не е общопризнат.
Анжу Карой I 1308 – 1342 Правнук на Ищван V по женска линия. Основоположник на династията Анжу в Унгария.
Анжу Лайош I Велики 1342 – 1382 Син на Карой I. Също крал на Полша.
Анжу Мария 1382 – 1395 Дъщеря на Лайош I Велики.
Анжу Карой II 1385 – 1386 Също крал на Неапол; претендент за трона, противопоставящ се на Мария.
Люксембург Жигмонд 1387 – 1437 Съпруг на Мария. Също император на Свещената Римска империя и крал на Чехия.
Хабсбург Алберт 1437 – 1439 Зет на Жигмонд; също крал на Германия и ерцхерцог на Австрия.
Междуцарствие Спор за титлата между Уласло I и Ласло Посмъртни.
Ягелони Уласло I 1440 – 1444 Също крал на Полша.
Хабсбург Ласло V 1444 – 1457 Син на Алберт. Също крал на Чехия.
– Матяш I 1458 – 1490
Ягелони Уласло II 1490 – 1516 Също крал на Чехия.
Ягелони Лайош II 1516 – 1526 Син на Уласло II. Също крал на Чехия.
За трона на Унгария претендират император Фердинанд и Ян Заполски.
Хабсбург Фердинанд I 1526 – 1564 Зет на Лайош II; също император на Свещената Римска империя.
Заполски Янош I 1526 – 1540
Заполски Янош II Заполски 1540 – 1571 Син на Янош I, отказва се от унгарския престол през 1571 в полза на Фердинанд I.
След 1562 Унгария е практически разделена на три части: владения на Хабсбургите на север и запад, владения на Османската империя в центъра и османския сателит Трансилвания на изток.
Хабсбург Микша 1563 – 1576 Син на Фердинанд I. Също император на Свещената Римска империя под име Максимилиан II.
Хабсбург Рудолф II 1572 – 1608 Син на Фердинанд I. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург Матяш II 1608 – 1619 Син на Микша. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург Фердинанд II 1618 – 1637 Внук на Фердинанд I. Също император на Свещената Римска империя.
– Ищван Бочкаи 1605 – 1606 Княз на Трансилвания, избран през 1605 г. за „княз на Унгария“, през 1606 г. сключва споразумение с Фердинанд II и се отказва от титлата си.
– Габор Бетлен 1605 – 1606 Едновременно и княз на Трансилвания от 1613 до 1629 г. Унгарският парламент обявява детронирането на Хабсбургите през 1620 г., и избира Габор Бетлен за крал на Унгария. След преговори с Фердинанд II, през 1621 г. възстановява се старото статукво.
Хабсбург Фердинанд III 1625 – 1657 Син на Фердинанд II. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург Фердинанд IV 1647 – 1654 Коронясан за крал още по време на управлението на баща му, Фердинанд III, но починал преди него, тоест де факто никога не е упражнявал функциите на крал.
Хабсбург Липот I 1655 – 1705 Син на Фердинанд III. Също император на Свещената Римска империя.
Движения за освобождение на Унгария в резултат на продължителните войни с османците. Хабсбургите започват за заселват сърби и немци в Южна Унгария.
– Имре Тьокьоли 1682 – 1685 Унгарски бунтовнически лидер, борещ се срещу Хабсбургите на страната на Османската империя, създава за няколко години нова васалска унгарска държава, победен при освобождението на Унгария от османската власт.
Хабсбург Йожеф I 1687 – 1711 Син на Липот I. Също император на Свещената Римска империя.
– Ференц II Ракоци 1705 – 1711 Доведен син на Имре Тьокьоли. Разбунтува се срещу хабсбургското управление на Унгария през 1703 г. Успява да постави почти цялата територия на страната под свой контрол. През 1704 избран за „ръководен княз“ на Унгария. През 1707 официално се обявява детронирането на Хабсбургите. През 1711 г. въстаническите лидери (без самия Ракоци) сключват споразумение с Йожеф I, и се възстановява управлението на Хабсбургите. Ференц Ракоци в знак на несъгласие емигрира в Османската империя.
Хабсбург Карой III 1711 – 1740 Брат на Йожеф I. Също император на Свещената Римска империя.
Мащабна немска колонизация в Унгария (1720 – 1800).
Хабсбург Мария Терезия 1740 – 1780 Дъщеря на Карой III.
Хабсбург Йожеф II 1780 – 1790 Син на Мария Терезия. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург Липот II 1790 – 1792 Брат на Йожеф II. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург Ференц 1792 – 1835 Син на Липот II. Също император на Свещената Римска империя и император на Австрия.
Хабсбург Фердинанд V 1835 – 1848 Син на Ференц. Също император на Австрия.
Хабсбург Ференц Йожеф 1867[1]–1916 Племенник на Фердинанд V. De facto крал на Унгария от 1848 г., de iure обаче само от 1867 г. Също император на Австрия.
Хабсбург Карой IV 1916 – 1918 Племенник на Ференц Йожеф. Също император на Австрия. Отказва се от изпълнение на функциите на крал през 1918 г. Детрониран е през 1918 г. за първи път, а през 1921 г. за втори път. През 1921 г. се връща в Унгария и образува правителство, обаче търпи поражение в битка срещу силите на регент Хорти, след което се оттегля се в емиграция, където през 1922 г. умира в изгнание.

Велики князе на Трансилвания[редактиране | редактиране на кода]

Велики князе на Трансилвания по времето, когато Трансилвания е де факто независима държава:

Преди 1570 г. Трансилвания е интегрална част на Унгария. Между 1690 – 1848 г. и между 1849 – 1867 г. Трансилвания е отделна област, част на Хабсбурската империя. през 1848 – 1849 и след 1867 г. Трансилвания отново е интергална част на Унгария. Титлата „велик княз на Трансилвания“ се запазва и след 1690 г., като титлата е една от титлите на австрийския император до 1867 г., а след 1867 е една от титлите на унгарския крал.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ференц Йожеф става австрийски император през 1848, но не е законен наследник на предишния крал Фердинанд V, според закона за наследяването от 1723. В такава ситуация законът предвижда избор от страна на унгарския парламент (съсловно събрание). Такъв избор е направен едва след образуването на Австро-Унгария със закон I от 1867.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крал_на_Унгария&oldid=12045391“.