Костадин Попнеделков
| Костадин Попнеделков | |
| български революционер | |
| Роден | 1877 г. |
|---|---|
| Починал | 11 ноември 1944 г. |
Костадин Иванов Попнеделков (изписване до 1945 година: Костадинъ попъ Недѣлковъ) е български революционер, кукушки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), участник в Солунското съзаклятие.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Попнеделков е роден в 1877 година[2] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция, в семейството на Танка и Иван Попнеделков и Танка Иванова.[1]
В 1900 година влиза във ВМОРО, действа като легален работник. В 1902 година помага на Орце Попйорданов, Коста Кирков, Павел Шатев за осъществяването на замисъла за Солунските атентати: взривяването на Отоманската банка и на парахода „Гвадалкивир“. След атентатите (15 април 1903 година) е арестуван на 19 април и е жестоко изтезаван. Отрязано му е едното ухо. Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор. След политическата амнистия е освободен в 1904 година.[1]
След като е пуснат от затвора, продължава дейността си за ВМОРО до освобождаването на района от българската войска в 1912 година.[1] След разгрома в Междусъюзническата война се изселва в столицата на България София.
На 12 май 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Умира на 11 ноември 1944 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 133.
- ↑ Към 12 май 1943 година е на 66 години.
| ||||||||||||||||||||||
