Кондолово
| Кондолово | |
 Кметството | |
  Кондолово  Кондолово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 13 души[1] (15 март 2024 г.) 0,267 души/km² |
| Землище | 49,793 km² |
| Надм. височина | 312 m |
| Пощ. код | 8275 |
| Тел. код | 05569 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 38251 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023) |
| Кондолово в Общомедия | |
Ко̀ндолово е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кондолово се намира на около 48 km юг-югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 16 km югозападно от общинския център Царево и около 18 km североизточно от град Малко Търново. Разположено е в южната част на странджанския планински рид Босна, на вододела между речните системи на река Велека от юг и река Оряшка от север. Надморската височина в центъра на селото при храма „Свети Георги“ е около 305 m.
През Кондолово минава второкласният републикански път II-99, който на югозапад води през село Граматиково към град Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев, Царево, село Лозенец, градовете Китен, Приморско и Черноморец до връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87). Селото има и на северозапад през село Визица пътна връзка с първокласния републикански път I-9 (Е87).
Землището на село Кондолово граничи със землищата на: село Визица на северозапад; село Фазаново на север; село Велика на североизток; село Изгрев на североизток; село Българи на изток; село Граматиково на юг и запад.
Населението на село Кондолово, наброявало 339 души при преброяването към 1934 г. и 388 към 1946 г., намалява до 87 към 1975 г. и 11 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[2]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 14 лица, за 14 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Североизточно от селото в местността Влахово има тракийска и късноантична крепост – „Мързовското кале“. Това е малка крепост с площ около 1 dka и стена от ломен камък без спойка. Непосредствено до нея се намира тракийско селище. На отсрещния югоизточен бряг на реката има крепост. На това място, в местността, наречена „Рупите“, има следи от древна металургична дейност. В землището на Кондолово са познати 3 могилни некропола. Единият се намира в местността „Писан камък“ североизточно от селото, на десния бряг на река Тисовица. Той включва 40 малки могили с каменни кръгове. На 0,5 km североизточно от него има втори некропол с приблизително 100 малки могилки. Третият некропол е в местността Камила и включва около 50 могилки. В местността Трънът се намира манастирът „Свети Георги“.
С името Мързова селото фигурира в данъчни регистри на кааза (окръг) Анхиало през 17 – 18 век. Според спомени, препредавани през вековете, Кондолово е основано от жители на Урдовиза (днес Китен), избягали от лазите (кавказките пирати). В 18 век селото било обезлюдено от чума. В края на века пострадало и от кърджалийските грабежи. През 1821 г. видни българи от селото участват в гръцкото революционно движение (Филики етерия) и са наказани със смърт. Има едно преселение в Южна Русия през 1830 г. и връщане обратно след две години. В края на века Мързево фигурира върху картата на Хайнрих Киперт.
Поп Георги Стоянов Джелебов е в основата на борбата на селото за независима църква и национална свобода. Той организирал по-будни и родолюбиви българи в Бургас и създал българска община с цел откриване на българска църква и училище, и тръгнал наново по селата. В с. Граматиково след посещението на поп Георги първи се отказал от гръцката църква Коста Полименов. Последвал го цялото село, а след тях селяните от Ургари (Българи) и Мързово (Кондолово).[4][5]
По време на Освобождението селото наброявало около 100 къщи. Тези, които не искали да останат в Турция при установяване на границата, се преселват в Приморско, Преображенци, Козичане и Галата. 1903 година заварва селото с 80 къщи. Цялото население било българско. Турци били само пъдарят и митничарят.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мързово силно пострадва. Всичките 45 къщи са ограбени.[6] Свободата идва тук едва след Балканската война. Преброяването в 1926 година отбелязва 68 къщи и 323 жители, от които 30 бежанци. Сега има 40 жители.
На 22 май 1950 година селото е преименувано на Кондолово в чест на войводата Георги Кондолов.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
- Православен храм „Свети Георги“.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Село Кондолово е едно от малкото села със запазена типична странджанска архитектура от края на 19 и началото на 20 век. Забележителност са предимно старите къщи запазили самобитната местна архитектура. В околностите на Кондолово има останки от крепости, няколко могилни некрополи и стар, вероятно римски, път в посока към Велика.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кондолово
- Иван Грудов – Зелениката, български революционер от ВМОРО[7]
- Киро Костадинов, войвода на смъртната дружина на Мързево по време на Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Петър Иванов – Копринчето, български революционер от ВМОРО, четник в Одринско през 1903 година[9]
- Продан Киряков (1854-1937) – бивш кмет на Бургас
- Саватин Димитров Прелезов – младши подофицер, убит на 4.11.1912 г. при щурмуване на Чаталджанската позиция. Тези боеве са под пряката команда на цар Фердинанд и завършват неуспешно за българската армия.
- Иван Гаваните – войвода от Тодоровия род (Гащевци) преселили се в Галата след Освобождението.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В селото има база на Държавна дивечовъдна станция – с. Граматиково.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справка за населението на с. Кондолово, общ. Царево, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Кондолово, община Царево, област Бургас
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). 2007. с. 59-64. Посетен на 3.11.2022.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). 2007. с. 59-64. Посетен на 3.11.2022.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Село Кондолово Архив на оригинала от 2020-12-03 в Wayback Machine.
- Крепост Мързовско кале // Посетен на 27 септември 2016.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-068-3. Актуалност към 1980 г. Издание 1985 г.
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-068. Актуалност към 1980 г. Издание 1986 г.
- Странджа в територията на България. Географска карта
| ||||||||||