Клавдия де Медичи
| Клавдия де Медичи | |
| херцогиня на Урбино, ерцхерцогиня на Предна Австрия | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 25 декември 1648 г. |
| Погребана | Инсбрук, Австрия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | I. 1621 – 1623 (херцогиня) II.19 април 1626 – 13 септември 1632 (ерцхерцогиня) |
| Предшественик | I. Ливия дела Ровере II. Ана Катерина Гонзага |
| Наследник | I. Ливия дела Ровере II. Анна де Медичи |
| Други титли | графиня на Тирол; принцеса на Тоскана |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Медичи |
| Баща | Фердинандо I Медичи |
| Майка | Кристина Лотарингска |
| Братя/сестри | Катерина Медичи Мария Мадалена де Медичи Козимо II де Медичи Лоренцо де Медичи (1599 – 1648) Карло ди Фердинандо де Медичи Елеонора де Медичи Франческо ди Фердинандо Медичи (1594–1614) |
| Съпруг | Леополд V (Австрия-Тирол) (1626) Федерико Убалдо дела Ровере (1621) |
| Деца | Фердинанд Карл (Австрия-Тирол) Изабела Клара Австрийска Мария Леополдина Тиролска Сигизмунд Франц (Австрия-Тирол) Витория дела Ровере[1] |
| Клавдия де Медичи в Общомедия | |
Клавдия де Мèдичи (на италиански: Claudia de' Medici; * 4 юни 1604, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 25 декември 1648, Инсбрук, Австрийско херцогство, Свещена римска империя) е принцеса от род Медичи и чрез бракове херцогиня на Урбино и ерцхерцогиня на Предна Австрия, графиня на Тирол (1632 – 1646), регентка (1632 – 1646) на нейния син Фердинанд Карл.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е 9-а и последна дъщеря е на Фердинандо I де Медичи (1549 – 1609), велик херцог на Тоскана, и на Кристина Лотарингска (1565 – 1636). Нейни дядо и баба по бащина линия са Козимо I де Медичи, първи Велик херцог на Тоскана (1537 –1574), и Елеонора ди Толедо, а по майчина – херцог Карл III Лотарингски и Клод дьо Валоа, дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи. Има петима братя и три сестри:
- Козимо II (1590 – 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана (1609 – 1621), от 1608 съпруг на Мария Магдалена Австрийска, ерцхерцогиня на Австрия
- Елеонора (1591 – 1617)
- Катерина (1593 – 1629), херцогиня на Мантуа и Монферат чрез брака си 1617 с Фердинандо Гондзага,
- Франческо (1594 – 1614), принц от Велико херцогство Тоскана и 4-ти княз на Капестрано, барон на Карапеле, господар на Кастел дел Монте, на Офена и на Буси, военен.
- Карло (1595 – 1666), принц от Велико херцогство Тоскана и от 1615 г. кардинал и епископ.
- Филипо, нар. Филипино (1598 – 1602)
- Лоренцо (1599 – 1648), испански град с обръщението „дон“
- Мария Магдалена (1600 – 1633)
- Семейството на Клавдия
-
херцог Фердинандо I,
баща -
Кристина Лотарингска,
майка -
Козимо II,
брат -
Елеонора,
сестра -
Катерина,
сестра -
Франческо,
брат -
Карло,
брат -
Филипино,
брат -
Лоренцо,
брат -
Мария Магдалена,
сестра -
Козимо I,
дядо по бащина линия -
Елеонора от Толедо,
баба по бащина линия -
херцог Карл III,
дядо по майчина линия -
Клод дьо Валоа,
баба по майчина линия
.jpg)
_Oil_on_wood_by_Angelo_Bronzino_-_Galleria_degli_Uffizi_-_Florence.jpg)
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Брак с Федерико Убалдо дела Ровере (1621 – 1623)[редактиране | редактиране на кода]
През 1621 г. Клавдия се омъжва за Федерико Убалдо дела Ровере (* 16 май 1605, Пезаро, † 28 юни 1623, Урбино), херцог на Урбино (1621 – 1623) от фамилията Дела Ровере, на когото вече е била обещана четири години по-рано. Те имат една дъщеря – Витория дела Ровере, бъдещата съпруга на херцог Фердинандо II де Медичи.
Федерико Убалдо умира през 1623 г. от епилептичен пристъп и Клавдия се връща във Флоренция, където е затворена в манастир.
-
Портрет на Клавдия преди брака, худ.Юстус Сустерманс -
Портрет на Клавдия де Медичи, ок. 1621, худ.Юстус Сустерманс, Палацо Пити, Флоренция -
Херцог Федерико Убалдо дела Ровере като дете
Брак с Леополд V Австрийски (1626 – 1632)[редактиране | редактиране на кода]
През 1626 г. тя се омъжва за Леополд V Австрийски (* 9 октомври 1586, Грац; † 13 септември 1632, Швац, Тирол) от фамилията Хабсбург, ерцхерцог на Предна Австрия, регент на Тирол и брат на император Фердинанд II. Така чрез женитба тя става графиня на Тирол.
Те основават линията Млада Тиролска линия (странична линия на Хабсбургите). Тя му ражда пет деца. Клавдия овдовява повторно през 1632 г.
-
Леополд V Австрийски -
Клавдия де Медичи
Регентка[редактиране | редактиране на кода]
,_Erzherzogin,_in_Witwentracht,_Kniest%C3%BCck_-_GG_3225_-_Kunsthistorisches_Museum.jpg)
След смъртта на съпруга си тя, заедно с петима съветници, поема регентството на Тирол вместо непълнолетния си син Фердинанд Карл Австрийски (роден през 1628 г.) и го запазва до 1646 г.[2][3]
Отначало при император Фердинанд II, а след смъртта му през 1637 г. при Фердинанд III тя е сърегентка на Тирол и Предна Австрия. Благодарение на тесните връзки с императорския дом ерцхерцогиня Клавдия успява да разшири владенията на Предна Австрия, изисквайки завладените територии в Херцогство Вюртемберг от името на непълнолетните си деца. Тя успява да завладее тези територии през 1636 г. и да се закълне във вярност.
Харчи много пари за Контрареформацията, за повторното въвеждане на католическата религия.
С Вестфалския мир териториите са върнати на херцог Еберхард III от Вюртемберг, но ерцхерцогинята се бори до последно, за да предотврати това. В случай на успех Херцогство Вюртемберг е щяло да бъде унищожено.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Клавдия умира през декември 1648 г. на 44-годишна възраст. Погребана е в Йезуитската църква в Инсбрук.
Потомство[редактиране | редактиране на кода]
От брака ѝ с Федерико Убалдо дела Ровере има една дъщеря:
- Виктория дела Ровере (* 7 февруари 1622, Пезаро, † 5 март 1694, Пиза), принцеса от Херцогство Урбино и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана (1633 – 1670); ∞ 1634 за Фердинандо II де Медичи, велик херцог на Тоскана, от когото има 3 сина
От брака ѝ с Леополд V има двама сина и три дъщери:
- Мария Елеонора Австрийска-Тиролска (* 1627, † 1629)
- Фердинанд Карл (* 17 май 1628, Инсбрук; † 30 декември 1662, Калдаро сула Страда дел Вино), ерцхерцог на Австрия и от 1646 до 1662 г. граф на Тирол; ∞ за 1-вата си братовчедка Анна де Медичи (* 21 юли 1616, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 11 септември 1676, Виена, Ерцхерцогство Австрия), принцеса от Великото херцогство Тоскана, от която има 3 дъщери.
- Изабела Клара (* 12 август 1629, Инсбрук; † 24 февруари 1685, Мантуа), ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба херцогиня на Мантуа (1649 – 1665) и на Монферат (1660 – 1665); ∞ 7 ноември 1649 за Карло III Гондзага (* 31 октомври 1629, Мантуа; † 14 август 1665, пак там), херцог на Мантуа (1629 – 1665), от когото има 1 син.
- Сигизмунд Франц (* 27 ноември 1630, Инсбрук; † 25 юни 1665, пак там), ерцхерцог на Австрия и херцог на Тирол, епископ на няколко епископии; ∞ за Хедвиг фон Пфалц-Зулцбах (* 25 април 1650, Зулцбах; † 23 ноември 1681, Хамбург), пфалцграфиня от Зулцбах, от която има 5 деца.
- Мария Леополдина (* 28 ноември 1632, Инсбрук; † 7 август 1649, Виена), ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (2 юли 1648 – 7 август 1649), също кралица на Бохемия и Унгария; ∞ за Фердинанд III (* 13 юли 1608, Грац; † 2 април 1657, Виена), крал на Унгария от 1625 г., крал на Бохемия от 1627 г., крал на римляните през 1636 г., и оттам император на Свещената римска империя 1637 г., от когото има 1 син.
- Портрети на децата на Клавдия
-
Витория -
Фердинанд Карл -
Изабела Клара -
Сигизмунд Франц -
Мария Леополдина
Меценатство[редактиране | редактиране на кода]
.JPG)
По време на Тридесетгодишната война тя построява крепостите Кастел Еренберг (известен като „Форт Клаудия") в Ройте, Тирол, Куфщайн и Шарниц (Порта Клаудия на шлюза Шарниц е кръстен на нея) и поема ръководството на подновяване и подобряване на отбраната на Тирол, заплашен от евентуално отваряне на южен фронт на войната.
Клавдия също така стимулира изкуството с изграждането на барокови театри и търговията със създаването на новия панаир в Болцано през 1635 г. и развитието на занаятчийството в Тирол. Също през 1635 г. основава и Търговската палата на Болцано, който по-късно намира място в търговския дворец.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
- Община Малес Веноста също е свързана с фигурата на ерцхерцогинята: нейният герб всъщност е предоставен от Клаудия през 1642 г., така че да възпроизвежда цветовете на Дома на Австрия в горната част и в долната част трета червени топки в жълто поле, в чест на герба на семейство Медичи
- Училищният комплекс в община Веноста също носи името ѝ (Oberschulzentrum «Claudia von Medici» Mals).[6]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Josef Egger: Geschichte Tirols von den ältesten Zeiten bis in die Neuzeit. Innsbruck 1876. S. 365 – 430.
- Hans Brugger: Die Regierungszeit der Erzherzogin Claudia von Tirol. Dissertation Graz (1952).
- Walther Ernst Heydendorff: Vorderösterreich im Dreißigjährigen Kriege. Der Verlust der Vorlande und die Versuche zu ihrer Rückgewinnung. Mitteilungen des Österreichischen Staatsarchivs 12/1959, S. 74 – 142, und 13/1960, S. 107 – 194.
- Fritz Steinegger: Claudia, Erzherzogin von Österreich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 266
- Sabine Weiss: Claudia de’ Medici. Eine italienische Prinzessin als Landesfürstin von Tirol (1604 – 1648). Tyrolia, Innsbruck-Wien 2004. ISBN 3-7022-2615-X
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Claudia von Florenz. Nr. 46. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 159.
- Gino Benzoni, CLAUDIA de' Medici, duchessa di Urbino, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 26, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1982
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- www.museumsbund.at Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
- Claudia de Medici, Stifterin der Jesuitenkirche Innsbruck
- Claudia de’ Medici, fembio.org
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 500080128 // 7 януари 2015 г. Посетен на 22 май 2021 г.
- ↑ Eberhard Fritz: Die „Pfandschaft Achalm“ im Besitz der Tiroler Linie des Hauses Habsburg. Expansionsbestrebungen in Vorderösterreich während des Dreißigjährigen Krieges. In: Reutlinger Geschichtsblätter 49/2010. S. 239 – 348.
- ↑ Franz Huter: Die Quellen des Meßgerichtsprivilegs der Erzherzogin Claudia für die Boznermärkte (1635). Bozner Jahrbuch für Geschichte, Kultur und Kunst 1927, S. 5 – 131.
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2008-09-30. Посетен на 2023-04-01.
- ↑ http://www.scuola.alto-adige.it/ipsct-demedici/
- ↑ Sito web delle scuole di Malles
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Claudia de' Medici в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
