Квартал
Кварта̀л (от лат. quartа – „четвърт“, през нем. Quartal) е част от населено място, ограничена от определени улици, понякога обособена социално, етнически, по време на застрояване и други[1]. Квартал на населено място може да бъде и негова селищна част, разположена извън границите на централната му част.
Наименувана част от населено място[редактиране | редактиране на кода]
Кварталът като част от населено място е наименуван и при необходимост от споменаване в документация се посочва с наименованието му.
В София и други градове под „квартал“ може да се разбира и присъединено към града бивше село[2]. Построените след Втората световна война в България жилищни комплекси обикновено се наричат и квартали.
На разговорен език някои квартали се наричат махали[3], макар че с думата „махала“ обикновено се назовават частите на селата.
Терминът се среща и в изрази като „нов квартал“, „индустриален квартал“, „бежанскѝ квартал“ и други.
В някои квартали преобладават хора от определена етническа група, вероизповедание или раса. Бедни, западнали и с открояваща се престъпност квартали понякога се наричат гета.
Според Закона за устройство на територията[редактиране | редактиране на кода]
По смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), „квартал е урегулирана територия[4], ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия[5], която обхваща един или повече поземлени имоти"[6].
Тези квартали са основен елемент на населените места, редом с улиците, площадите, кръстовищата и урегулираните поземлени имоти (УПИ)[7].
В подробните устройствени планове на населените места тези квартали са очертани с улични регулационни линии и са номерирани. При необходимост от споменаване в документация те се посочват с номерата им.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Въз основа на Речник на българския език, т. 7, стр. 331, БАН, София, 1993 г.
- ↑ Например в София бивши села са кварталите Горна баня и Суходол в район „Овча купел“ и кварталите Ботунец, Враждебна, Кремиковци, Сеславци и Челопечене в район „Кремиковци“ (по данни към 2 декември 2015 г.).
- ↑ Кратка българска енциклопедия, том 3, стр. 373
- ↑ “Урегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти са урегулирани с подробен устройствен план.
- ↑ Т. е., граници на населени места и селищни образувания (според чл. 7, ал. 1 от ЗУТ).
- ↑ Параграф 5, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията – в редакцията му към 2 декември 2015 г.
- ↑ Съгласно § 5, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, „Урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Речник на българския език, т. 7, БАН, София, 1993 г.
- Кратка българска енциклопедия, том 3.
- Закон за устройство на територията – в редакцията му към 2 декември 2015 г.