Кашина
Тази статия е за селото в България. За града в Италия вижте Кашина (Италия).
| Кашина | |
 Панорама на селото | |
  Кашина  Кашина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7 души[1] (15 март 2024 г.) 0,414 души/km² |
| Землище | 17 143 km² |
| Надм. височина | 728 m |
| Пощ. код | 2820 |
| Тел. код | 07437 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 36734 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
| Кашина в Общомедия | |
Кашѝна (името може да се срещне и като Къшѝна) е село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Малкото село е в склоновете на югозападен Пирин е на около два часа път пеша от Рожен. Неговата стара, малка църква е наистина едно ценно наследство, което населението от Кашина десетилетия наред е градило и пазило. На около 40 минути път от селото се намира красивият водопад Скоко,[2] разположен на Лоповска (Кашинска) река, която тече край селото. Къщите в селото са строени от природни матерали – глина, дърво и камък.
История[редактиране | редактиране на кода]
През ΧΙΧ век Кашина е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е от първата половина на XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кашина (Kachina) е посочено като село с 64 домакинства и 200 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кашина, чифлик на Иверския манастир при полите на Пирин на С от Черешница 2 часа. Повечето дърводелци. Училище няма. Броят на къщите е 30, само български.[5] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 180 жители, всичките българи-християни.[6]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кашина се състои от 256 българи патриаршисти гъркомани.[7]
На 5 април 1905 година в землището на селото се разиграва братоубийствено сражение, в което чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански, разбиват четата на Юрдан Стоянов от Върховния македоно-одрински комитет.[8]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | |
| Общо | 10 |
| Българи | 10 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | _ |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 28 август т.е. на Света Богородица всяка година, хората от селото се събират, за да честват този религиозен празник, който се счита като празник на селото и на малката църква „Успение Богородично“. На църквата се прави курбан, палят се свещи и естествено има музика.
Други[редактиране | редактиране на кода]
През 2004 г. населението на Кашина е 17 души. 2006 година стартира една инициатива на неправителствени организации с младежи от Германия и България (Сандански), с цел съживяване на селото, подпомагане на старите хора, почистване на гробищния парк, събиране на отпадъци и реставриране с глина.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кашина
Атанас Кременлиев (1934 - 2021), български писател- Атанас Павлов (поп Ташо) (1822 – 1907), български църковен деец
- Димитър Кашиналията (ок. 1880 – 1905), български революционер
- Костадин Попташев (1864 – 1912), български просветен деец
- Починали в Кашина
- Александър Стефчев – Старото (? – 1905), български революционер от ВМОК, четник при Юрдан Стоянов, загинал в сражението с четата на Яне Сандански
- Асен Партениев (1876 – 1905), български революционер
- Давидко Милчев (? – 1905), български революционер
- Димитър Кашиналията (ок. 1880 – 1905), български революционер
- Маникат Янъков (? – 1905), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Водопади в България – Водопад „Скока“, село Кашина, Южен Пирин
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 425.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Кременлиев, Атанас. Сражението край с. Кашина, Мелнишко (1905 г.) // Македонски преглед (2). София, МНИ, 2002. с. 156.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
