Кашина

Тази статия е за селото в България. За града в Италия вижте Кашина (Италия).

Кашина
Панорама на селото
Панорама на селото
Общи данни
Население7 души[1] (15 март 2024 г.)
0,414 души/km²
Землище17 143 km²
Надм. височина728 m
Пощ. код2820
Тел. код07437
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ36734
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Кашина в Общомедия

Кашѝна (името може да се срещне и като Къшѝна) е село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Малкото село е в склоновете на югозападен Пирин е на около два часа път пеша от Рожен. Неговата стара, малка църква е наистина едно ценно наследство, което населението от Кашина десетилетия наред е градило и пазило. На около 40 минути път от селото се намира красивият водопад Скоко,[2] разположен на Лоповска (Кашинска) река, която тече край селото. Къщите в селото са строени от природни матерали – глина, дърво и камък.

История[редактиране | редактиране на кода]

През ΧΙΧ век Кашина е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е от първата половина на XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кашина (Kachina) е посочено като село с 64 домакинства и 200 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кашина, чифлик на Иверския манастир при полите на Пирин на С от Черешница 2 часа. Повечето дърводелци. Училище няма. Броят на къщите е 30, само български.[5]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 180 жители, всичките българи-християни.[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кашина се състои от 256 българи патриаршисти гъркомани.[7]

На 5 април 1905 година в землището на селото се разиграва братоубийствено сражение, в което чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански, разбиват четата на Юрдан Стоянов от Върховния македоно-одрински комитет.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост
Общо 10
Българи 10
Турци -
Цигани -
Други _
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Входът на старата църква

На 28 август т.е. на Света Богородица всяка година, хората от селото се събират, за да честват този религиозен празник, който се счита като празник на селото и на малката църква „Успение Богородично“. На църквата се прави курбан, палят се свещи и естествено има музика.

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. населението на Кашина е 17 души. 2006 година стартира една инициатива на неправителствени организации с младежи от Германия и България (Сандански), с цел съживяване на селото, подпомагане на старите хора, почистване на гробищния парк, събиране на отпадъци и реставриране с глина.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Кашиналията
Родени в Кашина
Починали в Кашина

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Водопади в България – Водопад „Скока“, село Кашина, Южен Пирин
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 425.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  8. Кременлиев, Атанас. Сражението край с. Кашина, Мелнишко (1905 г.) // Македонски преглед (2). София, МНИ, 2002. с. 156.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.