Карлос Билардо

Карлос Билардо
Карлос Билардо през 1968 г.
Лична информация
ПрякорДоктора
Носа
Роден
Carlos Salvador Bilardo
16 март 1939 г. (85 г.)
Постполузащитник
Юношески отбори
Сан Лоренцо
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1958 – 1960
1961 – 1965
1965 – 1970
Сан Лоренцо
Депортиво Еспаньол
Естудиантес
174
111
175
(12)
(39)
(11)
Национален отбор
1959 Аржентина?(?)
Треньор
1971
1973 – 1976
1976 – 1978
1979
1979 – 1981
1982 – 1983
1983 – 1990
1992 – 1993
1996
1998
1999 – 2000
2003 – 2004
Естудиантес
Естудиантес
Депортиво Кали
Сан Лоренцо
Колумбия
Естудиантес
Аржентина
Севиля
Бока Хуниорс
Гватемала
Либия Либия
Естудиантес
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Карлос Билардо в Общомедия

Д-р Карлос Салвадор Билардо (на испански: Carlos Salvador Bilardo) е аржентински футболист и треньор. Един от най-успешните аржентински треньори за всички времена. Под негово ръководство Аржентина печели втората си титла от Световното първенство по футбол в Мексико 1986.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Билардо с екипа на Аржентина, 1959 г.
Билардо с екипа на Естудиантес

Карлос Билардо е роден в едно от предградията на Буенос Айрес в семейството на сицилиански имигранти. Започва кариерата си в отбора на Сан Лоренцо де Алмагро с който става шампион на Аржентина през 1959 г. От тази година играе в националния отбор. През 1961 г. носи екипа на втородивизионния Депортиво Еспаньол, където става голмайстор на отбора. Истинските си успехи постига с екипа на Естудиантес с който печели всички трофеи в Латинска Америка, сред които три последователни Копа Либертадорес. През 1969 г. печели също Копа Интерамерикана. Превръща се в една от легендите на клуба и заедно със съотборника си Раул Мадеро едновременно с футбола завършват и Факултета по медицина на Университета в Буенос Айрес и се дипломират като лекари. През 1970 г. след края на своята състезателна кариера Билардо става треньор в клуба, като взима със себе си за лекар на отбора бившия си съотборник Мадеро. Двамата работят в екип и когато с Нац. отбор на Аржентина печелят Световно първенство през 1986 г.. До 1976 г. паралелно с футбола проктикува и като гинеколог.

С националния отбор на Аржентина печели титлата на Панамерикански игри през 1959 г. Участва и на летните олимпийски игри в Рим 1960 [1]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. още в първия си сезон начело на Естудиантес извежда клуба до финала на Копа Либертадорес, загубен от Насионал Монтевидео.

През 1976 г. става треньор на Депортиво Кали и след двегодишен престой успява да класира отбора за турнира Копа Либертадорес, като го извежда до финала, загубен от Бока Хуниорс.

През 1979 г. има кратък престой в Сан Лоренцо, а след това става треньор на Колумбийския националния отбор. Не успява да класира отбора за Мондиал 82 и е уволнен след което се завръща отново в Естудиантес. През 1982 г. печели шампионат Метрополитано.

През 1983 г. поема аржентинския национален отбор като го вади в продължение на цели 7 години. С него участва на две световни първенства, като печели световната титла от Мондиал 86 и губи финала на Мондиал 90. По това време екипа на отбора защитават звезди като Диего Марадона, Серхио Батиста, Хорхе Буручага, Хорхе Валдано, Оскар Руджери.

Води „гаучосите“ и на три първенства от турнира Копа Америка, на които блесва звездата на Клаудио Каниджа.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като състезател[редактиране | редактиране на кода]

Сан Лоренцо
Естудиантес
Аржентина

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Карлос Билардо като треньор на световния шампион Аржентина от 1986 г.
Естудиантес
Депортиво Кали
Аржентина

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]