Кантакузини

Кантакузини (на старогръцки: Καντακουζηνός; pl. Kantakouzenoi, Kantakuzenos, на латински: Cantacuzenus, Cantacuzene) е име на влиятелна византийска фамилия.

По времето на император Алексий I Комнин първият Кантакузин (1094/1107) е доказан като стратег (военен командир и управител на тема във Византия) и фамилията взема положението като архонти.

При Палеолозите те се сдобиват с огромни владения в Тракия. Михаил Кантакузин (* 1264/1265, † 1294 или 1316) става първият управител на Морея през 1289 г.[1] Той се жени през 1293 г. за Теодора Ангелина Палеологина, внучка на Мария Палеологина, сестрата на император Михаил VIII Палеолог. Неговият син Йоан VI Кантакузин става византийски император, управлявал (1341 – 1354) с Йоан V Палеолог.

От клона на фамилията, който се установява в Румъния и Русия, произлизат също влиятелни личности. Румънското фамилно име е Кантакузино (Cantacuzino). Един известен княз от румънския клон е Щербан I Кантакузин, владетел на Влашко (1678 – 1688).

Известни от фамилията:

  1. Йоан VI Кантакузин, византийски император, ∞ Ирина Асенина (1300 – 1379), дъщеря на Андроник Асен
    1. Елена Кантакузина († 1391), ∞ 1347 Йоан V Палеолог, византийски император
    2. Теодора Кантакузина (? – след 1381), ∞ Орхан I, султан на Османската империя
    3. Мария Кантакузина (? – след 1382), ∞ Никифор II Орсини († 1359), деспот на Епир
    4. Андроник Асен (1334 – 1347)
    5. Мануил Кантакузин, деспот на Морея (1348 – 1380)
    6. Матей Кантакузин (1380 – 1383), византийски съимператор, деспот на Мистра (1357-ок. 1380) и деспот на Морея (1380 – 1383), ∞ Ирина Палеологина, дъщеря на деспот Деметрий Палеолог[2]
      1. Димитър I Асен Кантакузин, деспот на Морея (1383)
      2. Йоан, деспот на Пелопонес от 1361
      3. Теодора
      4. Елена Асенина, ∞ Дон Луис Фадрик, барон на Салона
      5. Мария, ∞ ок. 1365 Йоан Ласкарис Калоферос

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. Приложение 2.
  2. in „Medieval lands“ von Charles Cawley.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]