Калин Орелът
| Калин Орелът | |
| Режисьори | Борис Борозанов |
|---|---|
| Продуценти | Национален филмов център /Българска кинематография/ |
| Сценаристи | Орлин Василев |
| В ролите | Иван Димов Борис Ганчев Мария Ясникова Петрана Ламбринова |
| Музика | Парашкев Хаджиев |
| Оператор | Васил Холиолчев |
| Премиера | 20 март 1950 г. |
| Времетраене | 89 минути |
| Страна |  Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | черно-бял |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Калин Орелът“ е български игрален филм (драма) от 1950 година на режисьора Борис Борозанов, по сценарий на Орлин Василев. Оператор е Васил Холиолчев. Създаден е по едноименната пиеса на Никола Икономов. Музиката във филма е композирана от Парашкев Хаджиев.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Действието на филма се развива през 1893 г., 15 години след освобождението на България от османско владичество. Осиновената дъщеря на френския посланик Едит посещава Черния остров, на който работят каторжници в каменоломната. Сред тях е и българският революционер Калин, участник в Априлското въстание, по прякор Орелът. Впечатлена и натъжена от неговата съдба, Едит му помага да избяга. Той се укрива във Френското посолство в Цариград, но пазачът на крепостта идва да го търси и настоява за връщането му обратно на острова. Междувременно домоуправителят Жан като чува името на затворника, се досеща, че това е истинският баща на Едит и отива да съобщи новината на посланика. От една страна последният не иска да изпрати бащата на дъщеря си обратно в затвора, а от друга страна не иска да го прати и в България, за да не стане скандал и Калин да разбере истината. Решават да го изпратят в Америка, но Калин не се съгласява и с подправени документи заминава за България.
Едит междувременно разбира, че е дъщеря на избягалия каторжник и решава да замине също за България, за да го търси. През това време Калин се свързва с местните социалисти, узнава че Едит е негова дъщеря, но загива от ръката на наемен убиец. Едит и Жан пристигат късно, когато той е вече на смъртно легло.
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Калин | Иван Димов /народен артист/ |
| Анри дьо Монталамбер | Борис Ганчев /заслужил артист/ |
| Елизабет | Мария Ясникова |
| Едит | Петрана Ламбринова |
| Едмонд Барон де Тиер | Ганчо Димитров |
| Жан | Стефан Петров |
| Дядо Стоян | Константин Кисимов /народен артист/ |
| чорбаджи Черньо | Стефан Савов /заслужил артист/ |
| Димчев | Васил Кирков |
| Дядо Димитър | Иван Касабов |
| Капитан Нури Бей | Стефан Великов |
| Околийският началник | Никола Попов |
| Млад адвокат | Георги Гърдев |
| Атанас ковачът | Христо Старейшински |
| Хаджи Пенчо Михалакев | Иван Куманов |
| Петърчо | Петър Димов |
| Кънчо | Кънчо Бошнаков |
| Кръчмарят | Аспарух Темелков |
| Цуцка | Милка Янакиева |
Творчески и технически екип[редактиране | редактиране на кода]
| Сценарий | Орлин Василев |
| Използвани са някои мотиви от едноименната пиеса на | Никола Икономов |
| Режисьор | Борис Борозанов |
| Оператор | Васил Холиолчев |
| Музика | проф. Парашкев Хаджиев |
| Монтаж | Елена Попова |
| Помощник режисьори | Йордан Величков Атанас Георгиев |
| Помощник оператор | Емануил Пангелов |
| Консултант художник | проф. Иван Пенков |
| Художници | Александър Миленков арх. Владимир Лазаров |
| Проекти за костюми | Невена Тузсузова |
| Костюми | Пелагия Видинска |
| Грим | Георги Сечанов |
| Осветление | Васил Палашев |
| Скриптор | Леополд Бонев |
| Помощник директор | Дончо Тодоров |
| Тон | Парлапанов-Попов Георги Попов Николай Попов |
| Директор на продукцията | Александър Христов |
| Distributed by | Национален филмов център Българска кинематография /Copyright © 1950/ |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Калин Орелът“ в сайта на Българската национална филмотека
- „Калин Орелът“ в
Internet Movie Database - „Калин Орелът“ в сайта bgmovies.org
- „Калин Орелът“ Целият филм в Youtube
| |||||||||||
