Кадънка

	Кадънка
	Carduelis carduelis carduelis
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Чинкови (Fringillidae)
род:	Скатии (Carduelis)
вид:	Кадънка (C. carduelis)
	Научно наименование
	Carduelis carduelis (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Кадънка в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия е за птицата Кадънка. За други значения на Кадънка вижте Кадънка (пояснение).

Кадънката (Carduelis carduelis), наричана още „щиглец“, „калдарина“ или „кардиринка“,^[2] е широко разпространена в Европа (включително и в България) дребна пойна птица. Оцветяването е красиво с леки вариации между различните подвидове. Има много слабо изразен полов диморфизъм, „маската“ на женската е по-малка и стига до средата на окото. Възрастовият диморфизъм е силно изразен. Младите птици са еднообразно кафеникаво оцветени и само крилете им имат окраската на възрастните. Дължината на тялото е около 12 см, което я прави по-дребна от домашното врабче.

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Кадънката е една от птиците, описани и илюстрирани от швейцарския естествоизпитател Конрад Геснер в труда му Historiae animalium от 1555 г.^[3] Първото официално описание на вида е направено от Карл Линей в десетото издание на труда му Systema Naturae, публикуван през 1758 г. Той въвежда бинарното наименование Fringilla carduelis.^[4]^[5] Сегашната класификация на вида в род Carduelis е въведена от френския зоолог Матюрен Жак Брисон през 1760 г.^[6]

Модерни молекулярни генетични изследвания показват, че кадънката е близкородствен вид на Carduelis citrinella и корсиканската скатия (Carduelis corsicana).^[7]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Обитава открити предимно широколистни гори, равнини изпъстрени с горички, овощни насаждения, паркове и градове. Среща се целогодишно на цялата територия на страната, почти цяла Европа, без най-северните части, северна Африка, Мала Азия и по-голямата част на Азия.^[8] Извън размножителния период живее на ята и скита в търсене на храна. Април месец ятото се разпада на двойки и започва размножителният период. В този момент заемат размножителната си територия и често водят ожесточени битки със съседите си или конкуренти за същата територия.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Моногамни птици. Веднага щом се раззеленят дърветата, женската започва да строи гнездо. Строежът трае около 10-12 дни и гнездото е едно от най-добре построените в птичия свят. Има форма на полусфера, здраво и плътно изплетено от фини сламки и застлано плътно със слой бял пух от топола или друго растение. Гнездото се намира най-често над 4 м височина, много добре скрито сред листа и клонки и максимално отдалечено от стеблото на дървото. Хванато и заплетено здраво в разклонението на тънки клонки, то е практически недостъпно за хищници като котките например. На много места в Европа се наблюдава предпочитание към човешки поселения по време на размножителния период.

Хранят се с дребни семена, като магарешки трън, просо, слънчоглед и други.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женската снася около пет яйца, които мъти между десет и дванадесет дни, мъжкият през това време я храни със семена които носи в гушата си. В южна Европа отглежда две люпила годишно, а в северна едно. Малките остават в гнездото около две седмици. Първата седмица родителите ги хранят с насекоми и дребни безгръбначни и постепенно след това минават на семена. След напускане на гнездото родителите ги хранят още около осем дни. След този период малките напускат размножителната територия на родителите си и се събират с други млади птици и започват да скитат в търсене на храна.

Полет[редактиране | редактиране на кода]

Кадънките са добри летци. Полетът им е по леко вълнообразна крива линия. Често издават във въздуха характерни мелодични трели, които дори неопитният наблюдател трудно ще сбърка. В България кадънките са подчертано по-често срещани в южната част от страната. Наблюдавани са редки случаи на кръстосване между тях с чинка и др.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Храни се със семена – слънчоглед, канарени смески, канарено семе и други семена. В продължение на векове видът е опитомяван и отглеждан в домашни условия заради приятната си песен.^[2]

Числеността на дивата популация е сравнително висока и видът не е директно застрашен от изчезване, но бракониерството и редица други фактори водят до постепенното намаляване на броя им и поради това е обявена на територията на България за защитен вид с нисък риск. Продажбата и ловът им са забранени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Carduelis carduelis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ ^а ^б Боев, Николай, Михайлова, Лиляна. Домашна зоология. София, Наука и изкуство, 1960. с. 149 – 150.
↑ Gessner, Conrad. Historiæ animalium liber III qui est de auium natura. Adiecti sunt ab initio indices alphabetici decem super nominibus auium in totidem linguis diuersis: & ante illos enumeratio auium eo ordiné quo in hoc volumine continentur. Zurich, Froschauer, 1555. с. 235–237. Архивиран от оригинала на 03.09.2017. Посетен на 17.01.2022. (на латински)
↑ Check-list of Birds of the World, Volume 14. Т. 14. Cambridge, Massachusetts, Museum of Comparative Zoology, 1968. p. 247–250. (на английски)
↑ Linnaeus, C. Systema Naturæ per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis, Volume 1. 10th. Т. 1. Holmiae:Laurentii Salvii, 1758. с. 180. (на латински)
↑ Brisson, Mathurin Jacques. Ornithologie. Paris. Accessed 29 December 2017
↑ Zuccon, Dario и др. The phylogenetic relationships and generic limits of finches (Fringillidae) // Molecular Phylogenetics and Evolution 62 (2). 2012. DOI:10.1016/j.ympev.2011.10.002. с. 581–596.
↑ Snow, D. W. & Perrins, C. M. (1998). The Birds of the Western Palearctic concise ed. Oxford University Press. ISBN 0-19-854099-X. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Кадънка

[1] Carduelis carduelis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[:0-2] а ^б Боев, Николай, Михайлова, Лиляна. Домашна зоология. София, Наука и изкуство, 1960. с. 149 – 150.

[3] Gessner, Conrad. Historiæ animalium liber III qui est de auium natura. Adiecti sunt ab initio indices alphabetici decem super nominibus auium in totidem linguis diuersis: & ante illos enumeratio auium eo ordiné quo in hoc volumine continentur. Zurich, Froschauer, 1555. с. 235–237. Архивиран от оригинала на 03.09.2017. Посетен на 17.01.2022. (на латински)

[checklist-4] Check-list of Birds of the World, Volume 14. Т. 14. Cambridge, Massachusetts, Museum of Comparative Zoology, 1968. p. 247–250. (на английски)

[5] Linnaeus, C. Systema Naturæ per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis, Volume 1. 10th. Т. 1. Holmiae:Laurentii Salvii, 1758. с. 180. (на латински)

[6] Brisson, Mathurin Jacques. Ornithologie. Paris. Accessed 29 December 2017

[7] Zuccon, Dario и др. The phylogenetic relationships and generic limits of finches (Fringillidae) // Molecular Phylogenetics and Evolution 62 (2). 2012. DOI:10.1016/j.ympev.2011.10.002. с. 581–596.

[8] Snow, D. W. & Perrins, C. M. (1998). The Birds of the Western Palearctic concise ed. Oxford University Press. ISBN 0-19-854099-X. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]