Йохан I (Мекленбург-Щаргард)

Йохан I
Johann I von Mecklenburg
херцог на Мекленбург и Мекленбург-Щаргард
Роден
1326 г.
Починал
9 февруари 1393 г. (67 г.)
Управление
Период1348 – 1392
Герб
Семейство
РодДом Мекленбург
БащаХайнрих II (Мекленбург)
МайкаАнна фон Саксония-Витенберг († 1327)
Братя/сестриАлбрехт II (Мекленбург)
ДецаЙохан II (Мекленбург-Щаргард)
Улрих I (Мекленбург-Щаргард)
Рудолф фон Мекленбург-Щаргард
Албрехт I (Мекленбург-Щаргард)
Йохан I в Общомедия

Йохан I (IV) фон Мекленбург (на немски: Johann I von Mecklenburg; * 1326; † между 9 август 1392 и 9 февруари 1393) е от 1344 до 1348 г. господар (княз), от 1348 до 1352 г. херцог на Мекленбург и от 1352 до 1392 г. херцог на Мекленбург-Щаргард.

Той е малкият син на херцог Хайнрих II „Лъвът“ фон Мекленбург (1266 – 1329) и втората му съпруга Анна фон Саксония-Витенберг († 1327), дъщеря на курфюрст и херцог Албрехт II фон Саксония-Витенберг и съпругата му Агнес фон Хабсбург, дъщеря на римско-немския крал Рудолф I Хабсбург.[1]

На 8 юли 1348 г. римско-немският крал и по-късен император Карл IV го издига в Прага заедно с брат му Албрехт II на херцог и в имперското княжеско съсловие. При подялбата на страната от 25 ноември 1352 г. той получава Мекленбург-Щаргард. Йохан I помага на племенника си Албрехт III в неговите претенции за крал на Швеция.

Йохан I се жени три пъти. Първата му съпруга Рикса (неизвестен произход) умира вероятно малко след сватбата и те нямат деца. Втората му съпруга от 1340 г. Анна фон Холщайн (* ок. 1325; † 1356/1358) е дъщеря на граф Адолф VII фон Пинеберг и Шаумбург. С нея той има една дъщеря, Анна. Тя умира вероятно през 1358 г. Третата му съпруга вероятно от 1358 г. е Агнес фон Линдов-Рупин (* ок. 1345; † сл. 1361), вдовица на господар Николаус IV фон Верле († 1354), дъщеря на граф Улрих II фон Линдов-Рупин († 1356). Те имат пет деца.[2]

  • Eberhard Holz, Wolfgang Huschner: Deutsche Fürsten des Mittelalters. Edition Leipzig, Leipzig 1995, ISBN 3-361-00437-3.
  • Fromm: Albrecht II. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 271 – 273.