Йордан Стратиев
| Йордан Стратиев | |
| български поет, преводач и дипломат | |
 Йордан Стратиев, 1925 – 1927. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Станимака (дн. Асеновград), Княжество България |
|---|---|
| Починал | 22 февруари 1974 г. |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | поет, преводач, дипломат |
| Литература | |
| Псевдоним | Даню |
| Йордан Стратиев в Общомедия | |
Йордан Стефанов Стратиев е български поет, преводач и дипломат.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 март 1898 г. в Станимака. Получава гимназиално образование в София. През 1921 г. завършва Софийския университет със специалност „Право“.[1]
Работи в Министерството на външните работи. На дипломатическа служба е в Румъния, Югославия, Австрия, Белгия и Чехословакия.[1]
През 1927 г. публикува стихосбирката „Велики Петък“. Автор е на детските книги „Доктор Петър. Поема за деца“ (1956) и „Жабешка история. Приказка в стихове“ (1960). Негови стихове са публикувани в „Българан“, „Българска мисъл“, „Златорог“, „Литературен глас“, „Стършел“ и други.[1] Използва псевдонима Даню за публикуваните си стихове в „Българан“.[2]
Работи също като преводач от руски и румънски език. Негово дело е преводът на драмата „Орлето“ от Едмон Ростан. Превежда също Ендре Ади, Райнер Мария Рилке, Миклош Зрини, Балинт Балаши, Михай Еминеску, Даниел Бержени, Михай Вьорошмарти и други.[1]
В резултат на промяната на държавната власт в България след Деветосептемврийския преврат, Стратиев е репресиран и изпратен в концлагера Белене.[1]
Умира на 22 февруари 1974 г.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Йордан Стратиев // Лиретатурен свят. Посетен на 30 март 2015.
- ↑ „Алегория“, Йордан Стратиев // Литературен свят. Посетен на 30 март 2015.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Стратиев в Литературен свят
- Произведения на Йордан Стратиев в
Моята библиотека - Владимир Трендафилов, „Явлението Йордан Стратиев“, Факел, 20 февруари 2017
- Евелина Белчева. "Златорожката тайна. Владимир Василев в театъра на живота си", София, Гутенберг: 2019.
|
