Йордан Малиновски

Йордан Малиновски е изтъкнат български физикохимик, академик на Българска академия на науките и неин председател (1992 – 1996).

Роден е на 3 юни 1923 в гр. Сливен.^[2][3]

Образование и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Физико-математическият факултет (ФМФ) на СУ „Климент Охридски“ през 1948 и оттогава до 1958 е асистент и научен сътрудник във Физическия институт при БАН. Кандидат е на химическите науки от 1958, а през 1959 – защитава докторска дисертация. Избран е за старши научен сътрудник през 1959, а през 1964 – за професор в Института по физикохимия при БАН. От 1979 е член-кореспондент на БАН, а през 1989 е избран за академик. Основоположник и директор е на Централната лаборатория по фотопроцеси на БАН (ЦЛАФОП) от основаването ѝ`през 1967 до 1992, когато е избран за председател на БАН. На този пост остава до края на живота си – 1996 ^[2] Известен специалист по фотопроцеси и автор на многбройни трудове в тази област.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Член на международни организации^[4] От 1967 г е член – (1970), а после – почетен член (1975) на Кралското фотографско дружество за фотографски науки и техника на Английското физическото-химическо дружество (1976), на международния комитет по фотография (1976), на Германското фотографско дружество в Кьолн (1979), член на Японското дружество за фотография и техника (1984), член на Дружеството за фотографска наука и техника на САЩ^[5], член на Европейската Академия за наука, изкуство и литература; „Доктор хонорис кауза“ на Университета в гр. Монс – Белгия.^[6]

Малиновски е лауреат на Димитровска награда (1971).

В негова чест е наименуван Институтът по оптически материали и технологии, наследник на ЦЛАФОП.^[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2008, с. 208