Йеванически език
| Йеванически език Υεβανικά, יעואני גלוסא | |
| Страна | Гърция, по-късно Израел, Турция и САЩ |
|---|---|
| Говорещи | Няколко полуговорещи в 1987 година [в Израел] и може би никой вече [към 1996 година или по-рано]. Може би има все още няколко възрастни говорещи в Турция |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ГръцкиАтически Йеванически | |
| Официално положение | |
| Официален в | никъде |
| Регулатор | няма |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | няма |
| ISO 639-2 | няма |
| ISO 639-3 | yej |
Йеваническият или романиотският език (на стандартен гръцки и на йеванически γεβανικά, йеванитика или ρωμανιώτικα, романиотика, с еврейски букви יעואני גלוסא) е диалект на новогръцкия език, традиционно говорен от евреите романиоти (византийските евреи) в Гърция. Като еврейски език е повлиян значително от иврит и арамейски. Йеваническият произхожда от еврейското койне, говорено от елинистическите евреи в региона. Езикът е взаимно разбираем с гръцките диалекти на християнското население. Използва еврейската писменост.
Име[редактиране | редактиране на кода]
Йеванически е изкуствен термин, създаден на базата на библейската дума Яван, обозначаваща Гърция и гръцките земи, която от своя страна е форма на гръцката дума Ἰωνία, Йония.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
На йеванически има малко литература, датираща от ранния период на модерната епоха. Най-обширният документ е преводът на Петокнижието. Многоезиково издание на Библията, публикувано в Цариград в 1547 година е с ивритски текст в средата на страницата, ладински (юдеоиспански) от едната страна и йеварически от другата.[1] Това рядко запазване на народния език има своя аналог в избора на елинистически гръцки от преводачите на Септуагинтата и Новия завет.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Balodimas-Bartolomei, Angelyn, Nicholas Alexiou. 2010. "The Inclusion of Invisible Minorities in the EU Member States: The Case of Greek Jews in Greece." In Changing Educational Landscapes, 155-182.
- BimBaum, Soloman A. 1951. "The Jewries of Eastern Europe." In The Slavonic and East European Review, 29(73), 420-443.
- Connerty, Mary C. Judeo-Greek: The Language, The Culture. Jay Street Publishing, 2003. ISBN 1-889534-88-9
- Davis, Barry. 1987. "Yiddish and the Jewish Identity." In History Workshop, 23, 159-164.
- Gold, David L. 1989. "A sketch of the linguistic situation in Israel today." In Language in Society, 13(3), 361-388.
- Krivoruchko, Julia G. 2011. "Judeo-Greek in the era of globalization." In Language & Communication, 31(2), 119-129.
- Naveh, Joseph, Soloman Asher Bimbaum, David Diringer, Zvi Hermann Federbsh, Jonathan Shunary & Jacob Maimon. 2007. „Alphabet, Hebrew.“ In Encyclopaedia Judaica, vol. 1, pp. 689-728.
- Spolsky, Bernard, Elana Goldberg Shohamy. 1999. The Languages of Israel: Policy, Ideology, and Practice. Multilingual Matters. UK.
- Spolsky, Bernard. The Languages of the Jews: A Sociolinguistic History (Cambridge: Cambridge University Press, 2014). Ch. 11, „The Yavanic area: Greece and Italy“ (pp. 159-170; notes on pp. 295sq.).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||
