Ифигения Дидаскалу

Ифигения Дидаскалу (на гръцки: Ιφιγένεια Διδασκάλου) е гръцка поетеса, фолклористка, музикална и литературна критичка и оперна певица. Деятелка е в културни и социални организации и публикува статии в много списания и вестници. Нейни стихове са преведени на редица езици.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Начални години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1916 година в големия македонски град Костур. След като завършва университета в Калитеа, Дидаскалу завършва сопрано в Държавната консерватория в Солун.^[2][3] От ранни години живее в Солун^[1] и постепенно става известна в поетичните и писателските кръгове като цяло в града.^[4][5][6]

Литературна, музикална и културна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Ифигения Дидаскалу публикува много статии във вестници, списания и редица литературни издания.^[7][8][9] Развива голяма културна и писателска дейност в Солун, поддържайки високо качество.^[10] Наред с множествно публикувани творби на Дидаскалу,^[8][11] тя е лектор на много културни събития, както в Солун, така и в различни градове в Егейска Македония.^{[12][13][14][3][15][16]} Освен това участва като критик в комисиите на литературни и други художествени награди,^[17][18][19] както и взима дейно участие в дейността на културни и благотворителни организации в Солун.^[20][21]

Води радио предаване, засягащо предимно фолклорни и музикални теми. Дидаскалу участва като оперна певица (сопрано) в концерти и различни постановки в Кралския театър в Солун, в театъра на Обществото за македонски изследвания и други.^{[22][23][24][25]}

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

В 1997 г. той е удостоена с отличие за приноса си към запазване и популяризиране на фолклора и културата на Егейска Македония от Атинската академия на науките.^[26] В последвалите години години Ифигения е наградена и от Солунската община в 2009 година, и от Костурската община в 2010 година.^[27][28][29]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред произведенията на Дидаскалу са:^[1]

Стихосбирки

• „Άνθινες ώρες“, εκδ. Τέχνη, 1958, σσ. 45
• „Λυρικός Αμφορέας“, εκδ. Κουσκουράς, 1960, σσ. 31
• „Μνήμες και παρουσίες“, εκδ. Νικολαΐδης, 1964, σσ. 41
• „Παράθυρο στον ουρανό“, εκδ. Νικολαΐδης, 1966, σσ. 42
• „Χρονικά“, εκδ. Αγροτικαί Συνεταιριστικαί, 1969, σσ. 28
• „Ελεγείο στον πατέρα“, 1976 (Α' Μομφερράτειο Βραβείο Αθηνών, 1977)
• „Σε τόνο προσωπικό“, 1982

Проза

• „Καστοριανά“ (етнография), εκδ. Τέχνη, 1959, σσ. 119
• „Απλός κόσμος: διηγήματα“, εκδ. Νικολαϊδης, 1963, σσ. 86
• „Στα χρόνια του Μακεδονικού Αγώνα“ (разкази), 1989

Проучвания

• „Το δημοτικό τραγούδι της Καστοριάς“, Σειρά Μακεδονική Εστία 2, Αθήνα: Μακεδονική Εστία, 1963 (Α' Βραβείο Λασκαρίδειου Διαγωνισμού, 1962)
• „Ο ποιητής Τάκης Γκοσιόπουλος“, 1968
• „Καστοριά, πατρίδα μου“ (фолклор), 1976
• „Τόποι και τραγούδια της Μακεδονίας“ (антология), 1976
• „Η γυναίκα της Πίνδου“, Θεσσαλονίκη: Μακεδονική Φιλεκπαιδευτική Αδελφότης, 1975
• „Η πρώτη εγκυκλοπαίδεια της Θεσσαλονίκης Θ. Κοντέου και ο Γενικός Διευθυντής της λογοτέχνης και κριτικός Τάκης Π. Γκοσιόπουλος“, [Μελέτη, Έρευνα], Θεσσαλονίκη: [неизвестно], 1983, σ. 39
• „Μια γνωριμία με τον ποιητή Τάκη Γκοσιόπουλο, Παρουσίαση“, Θεσσαλονίκη: [неизвестно], 1984
• „Ιστορίες και παραδόσεις της Μακεδονίας“, Θεσσαλονίκη: Ζattas Publications, 2010

Други

• „Από την πολιτιστική ανάπτυξη της δυτικής Μακεδονίας“, Σειρά Πανδυτικομακεδονικό Συνέδριο 1, Θεσσαλονίκη: Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης, 1987

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• Αλεξάνδρα Παραφεντίδου, Τρεις ποιηταί της Θεσσαλονίκης Γιώργος Θ. Βαφόπουλος, Τάκης Π. Γκοσιόπουλος Ιφιγένεια Γ. Διδασκάλου: Μελέτη, χ.έ., Θεσσαλονίκη: 1968.
• Αλέκος Δαφνομήλης, Τάκης Γκοσιόπουλος και Ιφιγένεια Διδασκάλου δύο πολύπλευρα πνευματικά αναστήματα του βορειοελλαδικού χώρου: Παρουσίαση – μελέτη, εκδ. Μουσική Ἑταιρεία Βορείου Ἑλλάδος, Θεσσαλονίκη: 1979.^[30]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“