История (Херодот)
| История | |
| Ἱστορίαι | |
 | |
| Автор | Херодот |
|---|---|
| Създаден | 440 пр.н.е. Древна Гърция |
| Първо издание | XV век (латински език) г. |
| Оригинален език | йонийски диалект |
| ISBN | ISBN 978-954-535-618-6 |
„История“ (на старогръцки: Ἱστορίαι, или „Музите“) – книга на гръцкия историк Херодот, първото напълно запазено историческо и въобще прозаично произведение на европейската литература.
Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Съчинението на Херодот не е само историческо повествование в съвременния смисъл на думата, а по-комплексно произведение. Написано през 440 пр.н.е. на йонийски диалект, Историята описва древни традиции, политика, география и сблъсъци между различни култури, обитаващи известния тогава свят – Западна Азия, Северна Африка и Гърция. Въпреки че основният сюжет в нея е историята на гръко-персийските войни (втората половина представлява последователен исторически разказ за тези войни, който завършва с новината за превземането на Сестос от елините през 479 г. пр. Хр.), авторът успоредно с това създава истинска енциклопедия, съдържаща географски, етнографски, естествено-исторически и литературни сведения. Първата половина съдържа разкази за издигането на Персийската империя, за Вавилония, Асирия, Древен Египет, Скития, Либия и т.н.
Единството на изложението се постига в известна степен и с това, че от първите думи и до края историкът се опитва да проследи борбата между варвари и елини:
| „ | Херодот от Халикарнас излага тук своите издирвания, за да не изчезне с времето споменът за извършеното от хората и за да не отмине славата на великите и възхитителни дела на елините и на варварите; но освен това и за друго – за да разкаже за причината, поради която елините и варварите воювали помежду си | “ |
Трудът се състои от девет книги, като това разделяне е направено в Александрия през елинистичната епоха – около два века след написването на оригинала. Александрийските литератори са номерирали отделните части според деветте музи и са оформили текста в параграфи. Първоначално Херодот е писал отделни разкази (логоси), които е чел пред публика.
Този първостепенен по своята важност труд на античната историография е дошъл до нас в множество преписи от X—XV век на гръцки език и е публикуван за първи път (в превод на латински) от Лоренцо Вала в края на XV в., но има по-стари ръкописни преписи от X—XI век (stirps Florentina). Освен това, намерени са папирусни откъси от труда на Херодот, отнасящи се към II—III век.
Достоверност[редактиране | редактиране на кода]
Историята получава и критика, още в древността – например от Лукиан от Самосата, Цицерон (On the Laws I.5), Дурис и др. но съвременните историци и философи са настроени общо взето положително[1]. Въпреки спорните моменти, Херодот продължава да е основен, понякога единствен извор за събитията в гръцкия свят, Персия и изобщо за света, когато става дума за двете столетия преди неговото собствено време[2]. Като много автори той понякога изпада в показност, като цели да достави удоволствие на читателя с малко драма и екзотика.[3][4] Затова има редица пасажи, чиято точност се подлагат на съмнение[5][6][7][8][9].
В България[редактиране | редактиране на кода]
- Херодот. Исторически новели. С., 1982 (Библиотека за антична литература „Хермес“)
- Херодот. История. Ч. 1 – 2. С., 1986 – 1990.
- Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 668.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Murray 1986, с. 189.
- ↑ Jones 1996.
- ↑ Boedeker 2000, с. 101 – 102.
- ↑ Saltzman 2010.
- ↑ Archambault 2002, с. 171.
- ↑ Farley 2010, с. 21.
- ↑ Lloyd 1993, с. 4.
- ↑ Nielsen 1997, с. 42 – 43.
- ↑ Baragwanath de Bakker, с. 19.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Archambault, Paul. Herodotus (c. 480–c. 420) // Multicultural Writers from Antiquity to 1945: a Bio-bibliographical Sourcebook. Greenwood Publishing Group, 2002. ISBN 9780313306877. с. 168 – 172.
- Baragwanath, Emily, de Bakker, Mathieu. Herodotus. Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-980286-9.
- Boedeker, Deborah. Herodotus' genre(s) // Matrices of Genre: Authors, Canons, and Society. Harvard University Press, 2000. ISBN 9780674034204. с. 97 – 114.
- Farley, David G. Modernist Travel Writing: Intellectuals Abroad. Columbia, MO, University of Missouri Press, 2010. ISBN 978-0-8262-7228-7.
- Jones, C. P. ἔθνος and γένος in Herodotus // The Classical Quarterly 46 (2). 1996. DOI:10.1093/cq/46.2.315. с. 315 – 320.
- Lloyd, Alan B. Herodotus, Book II. Т. 43. Leiden, Brill, 1993. ISBN 978-90-04-07737-9.
- Murray, Oswyn. Greek historians // The Oxford History of the Classical World. Oxford University Press, 1986. ISBN 978-0-19-872112-3. с. 186 – 203.
- Nielsen, Flemming A. J. The Tragedy in History: Herodotus and the Deuteronomistic History. A&C Black, 1997. ISBN 978-1-85075-688-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Herodotus, with an English translation by A. D. Godley // Perseus Digital Library Project. Cambridge. Harvard University Press., 1920. Посетен на 23 февруари 2018. (на английски)
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „История (Геродот)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |