История на Сомалия

Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Обитаването на територията на Сомалия започва преди 2500 г. Тя е населявана от различни народи. От 1 век градовете Хафун, Мосилон Бандар Гори и други градове започват да търгуват с гръцки и римски моряци. Северозападът е част от империята на аксумите от 3 до 7 век, но между 700 и 1200 г. ислямът се настанява по територията на страната, особено след създаването на Могадишу през 900 г. Между 1200 и 1500 г. се създават независими градове и кралства.

Колониална Сомалия[редактиране | редактиране на кода]

Надпреварата за надмощие между сомалийските фамилии остава и през колониалния период, когато части от региона са населени от Великобритания и Италия. Тази ера започва през 1884 г., като края на дългогодишен мир по тези територии. По време на Берлинския конгрес започва кървава надпревара за Африка – разделянето на земите на Сомалия. В края на 19 век в Сомалия идват англичани, французи и италианци. С подписването на договори с различните кланове, Сомалия става известна като Британска Сомалия. Южната част на страната е колонизирана от Италия през 1889 г. и е наричана Италианска Сомалия.

Мухамед Абдуллах Хасан е борец за независимостта на Сомалия, роден в северните части на страната. Той е националист и е един от хората, разбунтували се срещу колонизацията. Между 1900 и 1907 г. италианските лидери се опитват да договорят сделка със султан Геледи. След неуспеха си италианците атакуват държавата и след много битки Сомалия става кървава арена.

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Фашистка Италия, под диктаторството на Бенито Мусолини, атакува Абисиния (днешна Етиопия) през 1935 г., за да я колонизира. Нашествието е осъдено от Лигата на нациите, но е направено твърде малко, за да се освободи окупирана Етиопия. На 3 август 1940 г. италиански войници, включително и сомалийски колониални обединения, преминават от Етиопия в Сомалия, където нахлуват британски войници и до 14 август успяват да договорят Барбера от британците.

Британски сили, включително сомалийски войници, стартират кампания през януари 1942 в Кения, която има за цел да освободи Британски Сомалиленд, окупираната от Италия Етиопия и Италиански Сомалиленд. Британските сили, които извършват операция в Сомалиленд, се състоят от три дивизии на южноафрикански, западни и източноафрикански войници. Те са подкрепяни от сили на сомалийски патриоти водени от Абдулах Хасан и от сомалийците от различните кланове. След края на войната Организацията на обединените нации дава Сомалия като протекторат на Италия през 1949 г.

Провинцията в Сомалия[редактиране | редактиране на кода]

Сомалийците и другите африкански страни се борят на страната на СССР по времето на Втората световна война и са покорени след конфликта. Надеждата на покорените подсилва дългата борба срещу колонизма и в много страни в Африка, включително и в Сомалия, започват движения за независимост. Главните политически партии, които се борят за независимостта на Сомалия са Сомалийски младежки клуб (СМК) и Сомалийска национална лига (СНЛ).

Независимостта на британския протекторат на Сомалиленд от Великобритания е обявена на 26 юни 1960, а обединението с Италианския Сомалиленд става пет дена по-късно. Сега повечето от сомалийските кланове стават независими и се оформя страната Сомалия.^[1][2][3] Правителството се оформя от Абдуллах Иса и Абдуллах Осман Даар за президент,^[4][5][6] и Абдирашид Али Шермарке става премиер, по-късно и президент (от 1967 до 1969).

Както и да е, съперничеството между различните племена остава^{[7][8][9][10]} докато много кланове твърдят, че са принудени да се оттеглят в провинцията. През 1967 г. Мухамед Хаджи Ибрахим Егал става премиер назначен от Шермарке.

Гражданска война в Сомалия[редактиране | редактиране на кода]

До 1978 г. рухва моралната власт на сомалийското правителство. Много сомалийци остават разочаровани от живота си под военна диктатура, обаче по-нататък през осемдесетте години режимът е отслабен като приближава Студената война и стратегическата власт на Сомалия бива омаловажена. Правителството става тоталитарно и през страната се появяват движения на съпротива, подпомагани от Етиопия, което води до Гражданска война в Сомалия.

През 1991 г. се виждат големи промени в Сомалия. Президентът е отстранен от длъжността си. След удовлетворяването на старейшините на северните кланове, известната още като Британска Сомалия северна част обявява независимостта си като Сомалиленд; въпреки че де факто е независима и сравнително по-устойчива от южните части, Сомалиленд не е потвърдена като независима държава от нито едно чуждо правителство^[11][12].

През януари 1991 г. Али Мухамед бива избран за президент на цяла Сомалия, през февруари същата година след подкрепата на всички банки е избран за национален лидер.

Нашествие на Етиопия и Гражданска война (2006)[редактиране | редактиране на кода]

Конфликтът избухва отново в ранна 2006 г. между съюза на военачалниците на Магадишу известна като Съюз за възстановяването на мира и анти-тероризма (или СВМАТ) и милицията на ислямистите. Социални промени в законите, такива като кат към възпрепядстване на дъвченето и дори забрана срещу гледане на филми и футбол публично, са част от движението покрай СИС (Съюз на Ислямските съдилища) и наложените стриктни поуки ^[13].

Съюзът е воден от шейха Шариф Ахмед. Когато на едно интервю е попитан дали СИС планира да разшири контрола си над Сомалия, той отговаря така:

„Страната не е нашия приоритет. Нашият приоритет е мирът на хората, достойнство и онова да живееш

в свобода, която те можеха да решат в тяхната съдба. Това е нашият приоритет. Хората са по-важни за нас, отколкото страната.“

Неколкостотин души, до голяма степен заловени от цивилните, умират по време на конфликта. Жителите на Магадишу описват този конфликт като най-лошата борба в повече от десетилетие. СИС обвиняват американците за финансиране на военачалниците чрез ЦРУ и предоставяне на оръжия, свързано с препречването на СИС да получи сила. От Държавния департаментът на САЩ, докато не приемат това твърдение, но в същото време и не отказват това, казват че САЩ не приемат никакво действие, което да нарушава международното оръжейно ембарго на Сомалия. Няколко имейла, описващи тайни нелегални операции от частни военни компании в прекъсване на регулации от ООН, са описани ^[14] от Великобританския съботен вестник Обсервър.

В ранния юли 2006 г. Ислямистката милиция вече има контрол над Могадишу, след Втората битка за Могадишу и последната крепост на СВМАТ, до града Джоуар, пада без много съпротивление. Останалите сили на СВМАТ се оттеглят на изток и към границата с Етиопия и съюзът им се срива напълно.

Поддържаното от Етиопия преходно правителство иска намесата на Африканските мироопазващи сили. СИС междувременно се противопоставят към това яростно с навлизането на външни войници – повечето етиопци – в Сомалия^[15]. Твърдението, че Етиопия, със своята дълга история на Имперска сила се опитват да управляват чрез пълномощник.

Междувременно СИС и тяхната милиция взима контрол над много части от Южна Сомалия като употребява сила, вместо продължаването на приключилите договори с местното население. Както и да е, ислямската милиция остава по границите на Етиопия, което е убежище на много сомалийци и преходното правителство на Сомалия.

На 1 ноември 2006 г. преговорите между СИС и преходното правителство за мир пропадат. Международната общност се безпокои от факта, че може да избухне Гражданска война, заедно с етиопците и еритрейските сили подкрепящи противоположните страни^[16].

Войната избухва на 21 декември 2006 г. след изказване на лидера на СИС шейх Хасан Дахир Ауейс: „Сомалия е в състояние на война и всички сомалийци трябва да участват в тази битка срещу Етиопия“ и тежкият бой избухва между ислямистката милиция от една страна и от друга страна Сомалийското преходно правителство в съюз с Етиопия^[17].

През късния декември 2006 г. Етиопия започва въздушни удари срещу ислямистите през Сомалия. Етиопският информационен министър Берхан Хайлу заявява, че се цели във включването на град Буурхакаб в границите на Етиопия. Този град е в близост до Байдоа – прикритието на Временното правителство. Етиопски реактивен изтребител бомбардира Международното летище в Могадишу, без да нанася сериозни щети, но етиопците подтикват да закрият летището. Други етиопски реактивни изтребители нападат военни летища западно от Могадишу.^[18][19]

Тогава етиопският премиер Мелес Зенави обявява, че неговата страна води война срещу СИС, за да защити суверенността на страната. Изказването гласи така: „Етиопски отбранителни сили бяха принудени да влязат във войната към суверенитета „защита“ на страната и за да затъпят многократни атаки с ислямистки съдебни терористи и анти-етиопски елементи, които те поддържат“.^[20][21]

Следват дни на тежка борба. На 28 декември 2006 г. съюзниците влизат в Могадишу, след като ислямските бойци напускат града. Премиерът Али Мохамед Геди обявява, че Могадишу е в безопасност, след преговори с водачите на местните кланове. До ноември 2007 г. Преходното федерално правителство и неговите етиопски съюзници срещат още чести атаки от ислямското въстание.

Битка за Рас Камбони[редактиране | редактиране на кода]

Ислямистите отстъпват на юг, към тяхната крепост на Кисмайо, противопоставяйки се на действия на ариергард в няколко градчета. Те опразняват Кисмайо, също така, без борба, твърдейки, че техният полет е стратегическо оттегляне за да избегнат цивилни жертви и окопават около селото Рас Камбони, на границата с Кения. В ранния януари, етиопците и сомалийското правителство започват атака, резултатът от която е Битката за Рас Камбони. Започват нападения над ислямистките позиции, които се водят в хълмисти и горски местности. На 9 януари 2007 г. Съединените щати интервенират открито Сомалия като ѝ изпращат оръжия, за да нападнат ислямските позиции при Рас Камбони. Дузини са убити и тогава СИС е до голяма степен победена.

На 30 ноември 2007 г. борбата продължава в Могадишу между групи от сомалийци и етиопци от едната страна и ислямски войни от другата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]