Илия Дилберов
| Илия Дилберов | |
| български революционер | |
 Лична карта от 1903 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Илия Дилберов в Общомедия | |
Илия Наков Манолов Дилберов, известен като Дилбер Илия[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]
Илия Дилберов е роден в 1877 година в кукушкото село Гавалянци[3], тогава в Османската империя, днес Валтуди, Гърция. Учи в родното си село. 18-годишен влиза във ВМОРО. Запознава се с Гоце Делчев в София, който го изпраща като войвода в Горноджумайско и в 1898 година начело на малка чета води десетчасово сражение при село Железница. В 1899 година Дилбер Илия се сражава 14 часа между селата Падеш и Габрово. Участва в аферата „Мис Стоун“. През 1902 година Дилберов е в четата на Христо Чернопеев, действаща в Струмишко.
През пролетта на 1903 година заминава по нареждане на Гоце Делчев за родното си Кукушко, където подготвя избухването на въстанието. При обявяването на Илинденско-Преображенското въстание се сражава при Долни Тодорак, където четата под ръководството на Дилбер Илия, Гоне Трайков, Милан Делчев и Стойко Немански дава 12-часово сражение на войска и башибозук. Четата се оттегля към село Грамадна, но е открита и обградена в Гавалянския гьол от 12 000 души войска. След 15 дена обсада четата успява да пробие обръча и се изтегля към село Шльопинци, пресича Вардар при село Смол и се присъединява към сборната чета на Аргир Манасиев от около 400 - 500 души, с която Дилбер Илия заминава за Кожух. В Кожух четите на Ичко Димитров, Иванчо Карасулията и Григор Тотев се отделят, а Дилбер Илия и Манасиев заминават за село Хума. Участва в съда над убиеца на Кръстьо Асенов.
След разгрома на въстанието се разделя с четата на Манасиев и остава като войвода на самостоятелна чета в Гевгелийско. През есента на 1903 година четите на Дилбер Илия, Андон Кьосето и Аргир Манасиев водят сражение при Любнишка чука, в което Дилберов, Кьосето, Тодор Сирменийски и Гоно Дилимано отблъскват противника с бомбена атака. През пролетта на 1904 година четата на Дилбер Илия попада в устроена от гъркомани засада в село Баялци, от която успяват да се спасят само войводата и Дельо Калъчев. Дилберов формира нова чета, с която води няколко сражения в 1904 - 1905 година, като това при Стояково продължава 13 часа.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира. Участва в отряда на Яне Сандански в Похода към Цариград в защита на младотурския преврат. След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Дилберов отново застава начело на чета от около 25 души, с която действа до Балканската война в 1912 година.
Войни за национално обединение[редактиране | редактиране на кода]
При избухването на войната Дилберов влиза доброволец в Македоно-одринското опълчение. С четата си действа в тила на турската армия като разрушава мостове и затруднява придвижването на войските. В началото на 1913 година е в четата на Тодор Александров, която действа в помощ на българската армия и освобождава Кукуш. Награден е с орден „За храброст“.
Участва в Сборната партизанска рота в Междусъюзническата война в 1913 година.[4] Застава начело на чета от 115 души, която между селата Карабунар и Саръгьол 30 часа задържа настъплението на 7 гръцка дивизия и губи 25 души.
След намесата на България в Първата световна война в 1915 година Дилбер Илия се включва в партизанския отряд на 11 дивизия, начело с Никола Лефтеров. През 1916 – 1918 година действа в Призренско.
В 1919 година се заселва в Горна Джумая, където умира в 1962 година. Един от основателите е на Македоно-одринското опълченско дружество през 1934 година. Оставя спомени за революционната дейност в Кукушко.[5]
Дилбер Илия е прототип на Дилбер Танас – героят на Свобода Бъчварова от „Литургия за Илинден“ и от направения по него български филм „Мера според мера“.[6][7]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Свидетелство на Илия Дилберов за участие в Македоно-одринското опълчение. -
Свидетелство на Илия Дилберов за участие в Балканските войни. -
Свидетелство на Илия Дилберов за участие в Първата световна война. -
Заявление от Илия Наков Манолев (Дилберо) за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая, Горна Джумая, 1 август 1934 г.
Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Илинденското въстание“ – спомени на Илия Дилберов;
- "Лична Карта; Военна Книжка", Горна Джумая, 1942 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 35.
- ↑ Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 - 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 27 - 30., архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010
- ↑ или на 4 април 1876 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 131.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 187 - 202.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 272.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
