Ив Клайн
| Ив Клайн Yves Klein | |
| френски художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Франция |
| Националност |  Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | Нов реализъм |
| Жанр | Концептуално изкуство,[1][2] абстракционизъм[1][2] |
| Академия | самоук |
| Направление | живопис, пърформънс |
| Известни творби | IKB 191 (1962) Monotone Symphony (1949) |
| Семейство | |
| Баща | Фред Клайн |
| Майка | Мари Раймонд |
| Съпруга | Ротрот Юкер |
| Деца | Ив Амю Клайн |
| Уебсайт | www.yvesklein.com |
| Ив Клайн в Общомедия | |
Ив Клайн (на френски: Yves Klein) е френски художник.
Смятан е за важна фигура в следвоенното европейско изкуство. Той е водещ член на френското художествено движение нов реализъм, основано от критика Пиер Рестани. Клайн е пионер в пърформънса, като изкуство и се приема за вдъхновение и предшественик на минимала и попарта.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Ница, Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция. Родителите му – Фред Клайн и Мари Раймонд – са художници. Баща му е представител на постимпресионизма, а майка му на ташизма и провежда редовни soirées с други водещи представители на това парижко абстрактно движение.
Между 1942 и 1946 г. Ив Клайн учи в École Nationale de la Marine Marchande и в École Nationale des Langues Orientales и започва да практикува джудо. През това време се сприятелява с Арман Фернандес и Клод Паскал и започва да рисува. На деветнадесетгодишна възраст Клайн и неговите приятели лежат на плажа и разпределят света между себе си. Арман избира земята, Клод – света, а Ив – етеричното пространство около планетата, след това той подписва така:
| „ | С този известен символичен жест на подписване на небето, Клайн е предвидил, като в мечта, че вярата в неговото изкуство оттогава нататък – опит за достигане на далечната страна на безкрайното.[3] | “ |
Между 1947 и 1948 г.[4] Клайн се замисля върху Монотонна симфония(1949, официално Монотонността – тихата симфония), което се състои от 20-минутен устойчив акорд и след това 20-минутно мълчание[5][6] прецедент за дроун на La Monte Young' и 4′33″ за Джон Кейдж.
Между 1948 и 1952 г. пътува до Италия, Великобритания, Испания и Япония. В Япония, на 25-годишна възраст, става майстор по джудо и получава титлата yodan (4-ти дан/черен колан), от Кодокан, което за това време време е изключително постижение за европеец. През 1953 г. Клайн остава в Япония. По-късно пише книга за джудото. През 1954 г. Клайн се мести за постоянно в Париж и започва да заема свое място в света на изкуството.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Монохромни творби: Синя епоха[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че Клайн рисува своя първи монохром в началото на 1949 г., той организира първата частна изложба през 1950 г. Неговото първо публично представяне е на представянето на каталога „Yves: Peintures“ през ноември 1954 г. Като обикновен каталог, книгата включва интересна серия монохроми, свързани с различни градове, в които е живял през последните години.
Изложения[редактиране | редактиране на кода]
- 1954, Мадрид
- 1955, Марсилия
- 1957, Милано: Monochrome Vorschläge, Синя епоха (единадесет сини картини)
- 1957, Париж, Дюселдорф, Лондон
- 1958, Париж: „Le Vide“ („Die Leere“): eine Ausstellung mit weißen Wänden und ohne Ausstellungsstücke
- 1959, Париж: Schwammbilder
- 1960, Париж: Първо представяне с музика и антропометрияеrste (Körperabdrücken)
- 1960, Париж: „Antagonismes“, „Yves Klein, le Monochrome“, Фото „Sprung in die Leere“ във вестника „Dimanche – Le journal d'un seul jour“
- 1961, Крефелд, Къщата Lange: Retrospektive
- 1964, documenta III, Касел
- 1968, 4. documenta, Касел
- 1994/1995, Кьолн, Дюселдорф, Крефелд: Retrospektive
- 2004, Лос Анджелис, MAK Център за изкуство и архитектура: Yves Klein – Air Architecture
- 2004/2005, Франкфурт на Майн: Retrospektive
- 2005, Ню Йорк, Storefront за изкуство и архитектура: Yves Klein – Air Architecture
- 2005, Билбао, Guggenheim Музей: Retrospektive
- 2006, Passau, Музей за Модерно изкуство: „Der Sprung ins Leere. Pretiosen des Nouveau Réalisme“
- 2006, Виена, Музей за приложни изкуства: Yves Klein – Air Architecture
- 2006/2007, Париж, Centre Pompidou: corps, couleur, immatériel
- 2007, Виена, MUMOK: Retrospektive
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б yves-klein
- ↑ а б www.artnet.com
- ↑ Hannah Weitemeier, Yves Klein, 1928–1962: Internacional Klein Blue, traducción Carmen Sánchez Rodríguez (Cologne, Lisbon, Paris: Taschen, 2001), 8. ISBN 3-8228-5842-0.
- ↑ "Yves Klein (1928–1962)", архив на оригинала от 5 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080705023902/http://www.yveskleinarchives.org/documents/bio_content_us.html, посетен на 7 февруари 2012
- ↑ Gilbert Perlein & Bruno Corà (eds) & al., Yves Klein: Long Live the Immaterial! („An anthological retrospective“, catalog of an exhibition held in 2000), New York: Delano Greenidge, 2000, ISBN 978-0-929445-08-3, p. 226: „This symphony, 40 minutes in length (in fact 20 minutes followed by 20 minutes of silence) is constituted of a single 'sound' stretched out, deprived of its attack and end which creates a sensation of vertigo, whirling the sensibility outside time.“
- ↑ See also at YvesKleinArchives.org a 1998 sound excerpt of The Monotone Symphony Архив на оригинала от 2008-12-08 в Wayback Machine. (Flash plugin required), its short description Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine., and Klein's Chelsea Hotel Manifesto Архив на оригинала от 2010-06-13 в Wayback Machine. (including a summary of the 2-part Symphony).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Yves Klein Archives.org ((en)) ((fr))
- Yves Klein, Obsession de la lévitation, purpose 6, autumn 2007 Архив на оригинала от 2007-12-04 в Wayback Machine. ((fr))
- Yves le monochrome – Works of a 'painter of space' ((en))
- Joseph Nechvatal, Klein at the Centre Pompidou ((en))
- Yves Klein biography in cosmopolis.ch ((en))
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yves Klein“ и страницата „Yves Klein“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
