Иван Шишкин
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Преглед от човек със задълбочени познания по „История на изкуството“. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Иван Шишкин | |
 „Портрет на Шишкин“ (1880), Иван Крамской | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  руснак |
| Стил | реализъм |
| Академия | Московското училище за живопис, скулптура и архитектура Императорска художествена академия |
| Сократ Варабьов | |
| Направление | Реализъм |
| Патрон | Павел Третяков |
| Повлиял | Исак Левитан, Архип Куинджи |
| Награди | Сребърен медал (1858) Малък златен медал (1859) Голям златен медал (1860) |
| Иван Шишкин в Общомедия | |
Иван Иванович Шишкин (на руски: Ива́н Ива́нович Ши́шкин) (25 януари 1832 – 20 март 1898) е руски художник, пейзажист, който тясно се свързва с движението Передвижници.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Шишкин е роден на 25 януари 1832 г. в Елабуга, Вятска губерния (днес Република Татарстан). Произхожда от древната вятска фамилия Шишкини. Баща му е търговец. На 12 години семейството му определя Иван да учи в Първа Казанска гимназия, но стигайки до пети клас, я напуска и постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура (1852 – 56). След завършването ѝ продължава обучението си в Императорската художествена академия (1856 – 1860 г.), където е ученик на проф. Сократ Варабьов. Занятията в академията обаче не са му достатъчни и той усърдно рисува етюди от натура в околностите на Санкт Петербург и на остров Валаам, благодарение на което все повече нараства умението му да предава природата точно с молив и четка. Още първата година в Академията му присъждат два малки сребърни медала за една класна рисунка и за един пейзаж от околностите на Санкт Петербург. През 1858 получава голям сребърен медал за един изглед от Валаам, през 1859 г. – малък златен медал за пейзаж от околностите на Санкт Петербург и накрая – през 1860 г. получава голям златен медал за два пейзажа от местността Куко на остров Валаам.
Заедно с последната награда получава и стипендия за пътуване зад граница. Така Шишкин заминава през 1861 за Мюнхен, посещава ателиетата на известни художници, сред които на Бено Адам и Франц Адам, ползващи се с голяма известност заради картините си с животни. През 1863 Шишкин заминава за Цюрих, където под ръководството на проф. Рудолф Колер, считан по онова време за един от най-добрите художници на животни, рисува от натура. Прави екскурзия до Женева с цел запознаване с работите на Франсоа Диде и Александър Калам, а след това заминава за Дюселдорф и рисува по поръчка на Н. Бикова „Пейзаж от околностите на Дюселдорф“, картина, по-късно пренесена в Санкт Петербург, която му носи званието академик.
През 1866 г. Шишкин става член на Императорската художествена академия в Санкт Петербург и е професор по рисуване от 1873 до 1898 г. По същото време води и класа по пейзажна живопис в Художествената гимназия на Санкт Петербург.
Зад граница Шишкин се занимава и с рисуване с перо. Тези произведения предизвикват въодушевлението на чужденците и някои са изложени в Дюселдорфския музей, редом с рисунките на първокласни европейски майстори.
За известно време Шишкин живее и работи в Швейцария и Германия, благодарение на стипендия от Санктпетербургската жудожествена академия. При завръщането си в Петербург, той става член на Передвижниците и Обществото на руските акварелисти. Взима също участие в изложбите на Академията по изкуствата, Всеруската изложба в Москва (1882), Нижни Новгород (1896) и Световното изложение (Париж, 1867 и 1878; Виена, 1873). Методът на рисуване на Шишкин се основава на аналитично изучаване на природата. Художникът става известен със своите горски пейзажи и също като изявен автор на гравюри.
Иван Шишкин притежава дача във Вира, южно от Санкт Петербург. Там той създава някои от най-хубавите си пейзажи. Творбите му са забележителни с поетичното обрисуване на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. Шишкин умира през 1898 г. в Санкт Петербург, докато работи върху нова картина. Погребан е в Тихвинското гробище.
Малката планета 3558 Шишкин, открита от съветския астроном Людмила Журавльова, е кръстена на художника.[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Мелница в полето -
Букова гора в Швейцария -
В околностите на Москва, Братсево -
Дъб -
Борова гора, Вятска губерния -
Из околностите на Гурзуф -
Бара -
В парка -
Горски пейзаж
.jpg)
_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8C._%D0%9E%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D1%8B._%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%86%D0%B5%D0%B2%D0%BE.jpg)
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Schmadel, Lutz D. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. 299.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ivan Shishkin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
